Представяме ви: Hughes H-4 Hercules – „Spruce Goose“
Надали има друг самолет, който да има толкова много „най-“ и „единствен“ в описанието си. Съвсем доскоро (всъщност, само допреди по-малко месец) това беше най-големият самолет, строен някога в историята на авиацията. Това е единственият самолет с подобни размери, построен изцяло от дърво. Единственият самолет, задвижван от цели осем двигателя всеки един с мощност от по 3000 к.с., построен само в един екземпляр и извършил само един полет.
Това е легендарният Hughes H-4 Hercules, известен като „Spruce Goose“. Всъщност прякорът „Spruce Goose“ може да се преведе по два начина: буквално думата Spruce означава смърчово дърво и един от начините да се преведе Spruce Goose е „Дървената гъска“. Spruce на английски обаче означава и „наконтен“ или „напудрен“, тоест друг възможен превод би бил „Наконтената гъска“. Според нас, вторият превод вероятно е по-точен, защото дървесината от която е изграден Spruce Goose, не е смърч (spruce), а бреза.
Историята на легендарния водосамолет (хидроплан) започва през 1942, когато Щатският департамент по отбраната поставя за задача да се изгради свръхголям самолет, способен да превозва през океана големи военни формирования и тежки товари. Целта е била да се помогне на Великобритания в защитата й от Третия райх и да се избегнат набезите на немските подводници, опустошаващи по това време всеки морски конвой, изпращан от Америка към Великобритания.
Със задачата се наема ексцентричният милиардер и запален авиатор Хауърд Хюз. Различни технически и финансови проблеми обаче забавят строежа чак до 1944, когато вече войната е близо до края си, а проблемът с немските подводници е разрешен. Въпреки това, Хауърд Хюз не се отказва, макар разходите по строежа на машината да са колосални. Подписаният от Хюз договор с департамента по отбраната е на стойност 18 милиона долара, което в днешни пари вероятно се равнява приблизително на същата цифра в милиарди. Дори и тази сума обаче не достига, и Хауърд Хюз е принуден да инвестира в проекта допълнително още 9 милиона собствени пари.
Хюз залага в тази машина не само парите си, но и репутацията си. На едно изслушване в Сената, свързано с преразходите около проекта, Хауърд Хюз заявява: „Аз съм заложил парите и репутацията си в този самолет, и ако той не полети, аз ще напусна страната и никога няма да се върна.“
В крайна сметка, след дълги финансови и технически перипетии, самолетът е завършен през 1947 г. Титаничната машина е с дължина 66.5 метра, разпереност на крилото 97.5 метра и височина при опашното оперение от 24 метра. Теглото на празната машина е 113,3 тона, а пълното полетно тегло на самолета с максималния полезен товар надвишава 180 тона. Всичко това се задвижва от осем радиални двигателя Pratt & Whitney R-4360 Wasp, всеки един с мощност от 3000 к.с. С тези си размери „Spruce Goose“ държи палмата на първенството за най-голям самолет в света цели 72 години!
Вероятно тук е мястото да поясним защо всъщност концепцията на „Spruce Goose“ е била да излита от вода (хидроплан) и да бъде изграден от дърво. И двете обяснения са прости: първо, в тези времена просто не е имало достатъчно дълги и издържливи писти, от които да излита самолет с подобно тегло и размери. Освен това, военновременните закони, приети в САЩ по това време, поставяли сериозни ограничения върху използването на алуминий от цивилни компании, каквато е била тази на Хюз. Изходът е бил един – изграждането на основната конструкция на самолета от дърво – един отдавна доказал качествата си материал в авиацията. И наистина, практически целият самолет, включително крилото и целият фюзелаж, са изградени от дърво. От метал са единствено двигателите, някои усилващи и крепежни елементи и, естествено, всички компоненти от управлението, хидравликата и електроинсталацията.
Своят първи и единствен полет машината прави на 2 ноември 1947. Тогава, на официална церемония, зад командите на огромния водосамолет сяда самия Хауърд Хюз. На борда, освен екипажа, са и четирима журналисти, като официално целта е самолетът само да „рулира“ във водите на залива Long Beach Harbor, близо до Лос Анджелиз.
И до ден-днешен не е напълно ясно дали тогава Хауърд Хюз съзнателно издига самолета във въздуха, или високоскоростното рулиране (high-speed taxi) е излязло извън контрол, но историческите данни сочат, че при последното от трите засилвания на машината по водата, Хауърд Хюз задава клапи на 15 градуса (режим за излитане), набира скорост от около 70 възела (knots) и огромната машина се отделя от водната повърхност. Полетът продължава по-малко от минута, височината на полета не надвишава двайсетина метра, тоест машината остава в екранния ефект от водната повърхност, но първият полет на „Spruce Goose“ става факт.
Този и други моменти от живота на Хауърд Хюз бяха пресъздадени в извeстния холивудски филм „The Aviator“ с Леонарно Ди Каприо в главната роля, кадри от който можете да видите по-долу.
За съжаление, този първи полет става и последен за легендарната машина. Трудностите на следвоенните години, заедно с огромните разходи, свързани с експлоатацията на подобна машина и липсата на финансиране, както и изчезналата изначална цел на този проект, осъждат от този момент нататък, и до ден днешен, супер самолетът да остане на земята.
След многобройни премествания с кранове и баржи, легендата Hughes H-4 Hercules „Spruce Goose“ може да бъде видяна днес в музея „Evergreen Aviation & Space Museum“ в градчето МакМинвил, щата Орегон.
