Катастрофата с индонезийския Боинг – „страничен ефект“ от Ковид-19?
В процеса на разследването на причините за катастрофата на индонезийския Boeing 737-500, който на 9 януари т.г. се разби в Яванско море след само четириминутен полет, беше установено че поради намалените полети вследствие на пандемията от Ковид-19, преди катастрофата машината е стояла „на склад“, неизползвана в продължение на девет месеца.
Машината на Сривиджая Еър с регистрация PK-CLC е била спряна от полети през март 2020. След близо деветмесечен престой, през декември 2020 самолетът е бил подложен на преглед и след изпитателен полет на 18 декември, летателната му годност е била възстановена.
Два дни по-късно, на 20 декември 2020, машината е изпълнила и успешен, този път вече комерсиален полет, от Джакарта до летище Супадио, на 17 км. от град Понтианак, тоест по същия маршрут на злополучния полет от 9 януари. Тогава всичко протекло без проблем.
Отдавна много източници сочат, че дългият престой на летателните апарати на земята може да доведе до непредвидими последици, и макар засега да няма неопровержими доказателства, че катастрофата е вследствие на дългото бездействие на машината, тази хипотеза вече сериозно се анализира от разследващите.
Междувременно, двете „черни кутии“ на катастрофиралата машина бяха локализирани чрез техните радио маяци, и едната от тях – рекордерът на полетните данни (Flight Data Recorder – FDR) – беше изваден от останките на 24 метра дълбочина. Предстои и изваждането на втората „черна кутия“ – рекордерът със записите на разговорите в пилотската кабина (Cockpit Voice Recorder – CVR).
Очаква се анализът на данните от двете „черни кутии“ да хвърли светлина върху причините за катастрофата, които засега остават неизвестни.
