Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията

Свободно падане от 3000 метра: историята на Юлиана Кьопке



Ако някой ви разкаже за 17-годишно момиче, което пада от самолет на височина 3000 метра и след това 10 дни оцелява сама в джунглата, вероятно ще си помислите, че ви разказват някакъв фантастичен филм, нали? Истината обаче е, че реалността понякога надминава и най-развинтената фантазия на филмовите сценаристи, защото точно това е историята на Юлиана Кьопке, която ще ви разкажем.

Събитията се развиват в навечерието на Коледа през 1971 г. 17-годишната тогава Юлиана Кьопке лети заедно с майка си на борда на четиримоторен пътнически Lockheed L-188 Electra над перуанската джунгла на път от Лима за градчето Пукалпа.

Малко след прелитането на Андите, самолетът навлиза в мощна гръмотевична буря. Както си спомня самата Юлиана, отвсякъде се чуват гръмотевици, самолетът започва да се тресе, а в пътническия салон настава тотален хаос. Непривързани към местата си пътници „излитат“ от креслата си и се удрят в тавана, а чанти и сакове започват да изпадат от багажните отделения.

Истинският ужас обаче настъпва десетина минути по-късно, когато мълния удря външния двигател от лявата страна на самолета. Двигателят на мига се разпада, а самолетът влиза в стръмно пикиране.

Какво става след това не е съвсем ясно, но самата Юлиана Кьопке си спомня, че изведнъж всичко утихнало … самолетът вече го нямало, а тя падала към земята, привързана към седалката си. Предполага се, че вследствие на пикирането, самолетът е набрал прекалено висока скорост и се е разпаднал на парчета още във въздуха, на височина от около 3000 метра.

Единственото, което Юлиана чува в този момент, е свистенето на вятъра в ушите си, а пред очите ѝ се редуват сцени на небе и приближаващата се земя. Следва удар, и съвсем естествено, загуба на съзнание.

Юлиана идва на себе си едва на следващия ден, а първата ѝ мисъл е „преживях самолетна катастрофа“. Когато опитва да се раздвижи, установява, че се намира в подножието на голямо дърво, а единствените ѝ наранявания са счупена ключица и няколко дълбоки прорезни рани по краката. Оказва се, че тя не само може да се движи, но дори може да ходи, макар и с трудно поносими болки. Както става ясно по-късно, способността ѝ да ходи за втори път ще спаси живота ѝ.

За щастие, Юлиана Кьопке е дъщеря на изследователи. Баща ѝ е биолог, а майка ѝ – орнитолог в природонаучния музей на Лима. Малката Юлиана често ходила с родителите си на експедиции в джунглите на Перу и била научена как да оцелява. Тези знания определено ѝ влизат в употреба, защото след катастрофата Юлиана е принудена да оцелява в перуанската джунгла в продължение на цели 10 дни, ранена и съвсем сама.

За да бъде „преживяването“ още по-ужасно, оказва се че облечената само с къса лятна рокля Юлиана е силно късогледата и е изгубила очилата си при падането. За зрението ѝ е почти невъзможно да различи обикновените клони на дърветата от отровните змии, с които е пълна джунглата.

След десетдневно скитане, през време на което над Юлиана редовно кръжат чакащи смъртта ѝ лешояди, тя среща първия признак за цивилизация – на брега на река тя намира изоставена лодка, в която се намира туба, наполовина пълна с бензин.

Първата работа на Юлиана тогава е да залее с бензин отдавна инфектираните си рани, които вече били пълни с ларви, дълги по сантиметър. Болката е непоносима, а преди за умрат ларвите започват да се впиват в плътта ѝ. В крайна сметка момичето успява с ръце да извади поне 30 ларви от раните, а инфекцията намалява.

Едва на следващия ден Юлиана Кьопке дочува приближаващи се човешки гласове. За нея те са като гласове на ангели, но когато местните селяни я намират, видът ѝ е по-скоро на привидение и те дълго не вярват на очите си. Юлиана накрая все пак успява на испански да обясни ситуацията и е спасена.

Юлиана Кьопке в наши дни

Юлиана Кьопке в наши дни

Юлиана Кьопке се възстановява напълно и е единственият оцелял от катастрофата.

Днес тя е уважаван лекар – мамолог, а за историята ѝ през 1974 е излиза филм със заглавие „Чудеса все пак се случват“ (Miracles Still Happen).

Както става ясно по-късно, причините Юлиана Кьопке да преживее свободното си падане от 3000 метра вероятно са били три. Първо, тя е падала, привързана за цяла редица от три седалки, които донякъде са изпълнили ролята на парашут. Второ, предполага се че е вследствие на бурята, възможно е тя да е падала в средата на мощно възходящо въздушно течение, което също е намалило скоростта на пропадане. И накрая, разбира се, огромната корона на дървото, в която се е врязала, също е изиграла сериозна роля за намаляване силата на удара.

На снимката най-горе в тази статия можете да видите Юлиана Кьопке през 1998, когато тя се връща на мястото на катастрофата, която отнема живота на 91 човека, включително майка ѝ.

Не пропускайте да следвате страницата ни във Facebook!