Свободно падане от 3000 метра: историята на Юлиана Кьопке
Ако някой ви разкаже за 17-годишно момиче, което пада от самолет на височина 3000 метра и след това 10 дни оцелява сама в джунглата, вероятно ще си помислите, че ви разказват някакъв фантастичен филм, нали? Истината обаче е, че реалността понякога надминава и най-развинтената фантазия на филмовите сценаристи, защото точно това е историята на Юлиана Кьопке, която ще ви разкажем.
Събитията се развиват в навечерието на Коледа през 1971 г. 17-годишната тогава Юлиана Кьопке лети заедно с майка си на борда на четиримоторен пътнически Lockheed L-188 Electra над перуанската джунгла на път от Лима за градчето Пукалпа.
Малко след прелитането на Андите, самолетът навлиза в мощна гръмотевична буря. Както си спомня самата Юлиана, отвсякъде се чуват гръмотевици, самолетът започва да се тресе, а в пътническия салон настава тотален хаос. Непривързани към местата си пътници „излитат“ от креслата си и се удрят в тавана, а чанти и сакове започват да изпадат от багажните отделения.
Истинският ужас обаче настъпва десетина минути по-късно, когато мълния удря външния двигател от лявата страна на самолета. Двигателят на мига се разпада, а самолетът влиза в стръмно пикиране.
Какво става след това не е съвсем ясно, но самата Юлиана Кьопке си спомня, че изведнъж всичко утихнало … самолетът вече го нямало, а тя падала към земята, привързана към седалката си. Предполага се, че вследствие на пикирането, самолетът е набрал прекалено висока скорост и се е разпаднал на парчета още във въздуха, на височина от около 3000 метра.
Единственото, което Юлиана чува в този момент, е свистенето на вятъра в ушите си, а пред очите ѝ се редуват сцени на небе и приближаващата се земя. Следва удар, и съвсем естествено, загуба на съзнание.
Юлиана идва на себе си едва на следващия ден, а първата ѝ мисъл е „преживях самолетна катастрофа“. Когато опитва да се раздвижи, установява, че се намира в подножието на голямо дърво, а единствените ѝ наранявания са счупена ключица и няколко дълбоки прорезни рани по краката. Оказва се, че тя не само може да се движи, но дори може да ходи, макар и с трудно поносими болки. Както става ясно по-късно, способността ѝ да ходи за втори път ще спаси живота ѝ.
За щастие, Юлиана Кьопке е дъщеря на изследователи. Баща ѝ е биолог, а майка ѝ – орнитолог в природонаучния музей на Лима. Малката Юлиана често ходила с родителите си на експедиции в джунглите на Перу и била научена как да оцелява. Тези знания определено ѝ влизат в употреба, защото след катастрофата Юлиана е принудена да оцелява в перуанската джунгла в продължение на цели 10 дни, ранена и съвсем сама.
За да бъде „преживяването“ още по-ужасно, оказва се че облечената само с къса лятна рокля Юлиана е силно късогледата и е изгубила очилата си при падането. За зрението ѝ е почти невъзможно да различи обикновените клони на дърветата от отровните змии, с които е пълна джунглата.
След десетдневно скитане, през време на което над Юлиана редовно кръжат чакащи смъртта ѝ лешояди, тя среща първия признак за цивилизация – на брега на река тя намира изоставена лодка, в която се намира туба, наполовина пълна с бензин.
Първата работа на Юлиана тогава е да залее с бензин отдавна инфектираните си рани, които вече били пълни с ларви, дълги по сантиметър. Болката е непоносима, а преди за умрат ларвите започват да се впиват в плътта ѝ. В крайна сметка момичето успява с ръце да извади поне 30 ларви от раните, а инфекцията намалява.
Едва на следващия ден Юлиана Кьопке дочува приближаващи се човешки гласове. За нея те са като гласове на ангели, но когато местните селяни я намират, видът ѝ е по-скоро на привидение и те дълго не вярват на очите си. Юлиана накрая все пак успява на испански да обясни ситуацията и е спасена.
Юлиана Кьопке се възстановява напълно и е единственият оцелял от катастрофата.
Днес тя е уважаван лекар – мамолог, а за историята ѝ през 1974 е излиза филм със заглавие „Чудеса все пак се случват“ (Miracles Still Happen).
Както става ясно по-късно, причините Юлиана Кьопке да преживее свободното си падане от 3000 метра вероятно са били три. Първо, тя е падала, привързана за цяла редица от три седалки, които донякъде са изпълнили ролята на парашут. Второ, предполага се че е вследствие на бурята, възможно е тя да е падала в средата на мощно възходящо въздушно течение, което също е намалило скоростта на пропадане. И накрая, разбира се, огромната корона на дървото, в която се е врязала, също е изиграла сериозна роля за намаляване силата на удара.
На снимката най-горе в тази статия можете да видите Юлиана Кьопке през 1998, когато тя се връща на мястото на катастрофата, която отнема живота на 91 човека, включително майка ѝ.