Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията Изграждане и поддръжка на уеб сайтове

За летище Божурище – с гордост, тъга и надежда

Какво бихте си казали ако чуехте, че някой е отмъкнал Самарското знаме от военноисторическия музей и го е заменил срещу няколко топа плат за чували? А какво бихте си казали ако знаехте, че това не го е извършил някой изпаднал клошар, а е дело две поредни български правителства?

Не бързайте да казвате, че това е абсурд, защото в съшност точно това направиха в периода 2003 – 2007г. с летище Божурище правителството на Симеон Сакскобургготски и правителството на Сергей Станишев. “Родолюбците” от царското правителство “сговориха” замяната на летище Божурище срещу стотина апартамента, а сделката беше окончателно финализирана и подписана от правителството на Сергей Станишев.

Вероятно ще попитате какво толкова драматично има в продажбата на едно летище? Просто прочетете следващите редове и ще разберете … Защото за съжаление малко са хората, които знаят какво значи летище Божурище за българската авиация и за българската история въобще.

Какво е Божурище за България?

Полагането на основния камък
на аеропланния арсенал – Божурище – 1917 г.

Строежът на летище Божурище започва през 1912 г. и то е не само първото българско летище, но и едно от първите в Европа! На това летище се случват събития с особено значение не само за историята на българската авиация, но и за българската история въобще.

В същност събитията на летище Божурище започват още преди то да е построено, защото още през 1906 в района на днешното летище се извършват първите в България полети с балон.

Асен Йорданов като юнкер
и по-късно, като авиационен експерт в САЩ

Малко след откриването на летището, през далечната 1915 г. на летище Божурище се открива първото българско “Аеропланно училище”, а същата година оттам излита и първият български самолет, бипланът Йорданов-1, проектиран от тогава още гимназиста Асен Йорданов. Асен Йорданов по-късно става един от родоначалниците не само на българската, но и на американската авиация.

Той е всепризнат авиационен експерт, с огромен принос в теорията и практиката на авиацията в световен мащаб. Йорданов участва в разработката на легендарния Douglas DC-3 и за него Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, ще каже: “Не само аз, но и повечето американски пилоти сме се учили на авиация от Асен Йорданов”.

Авиомеханици от Държавната аеропланна
работилница в Божурище (ДАР) 20-те години на ХХ век.

Български самолет ДАР 4А, Държавна аеропланна
работилница, Божурище, 30-те години на ХХ век.

През 1917 г. до летище Божурище се открива Държавната аеропланна работилница ДАР, която става родното място на българските самолети с марката “ДАР”. С нея България се нарежда измежду малкото европейски страни, притежаващи собствена авиационна индустрия и собствени модели самолети.

През 1919 г. обаче идва злощастният за България Ньойски договор. С него страната ни е лишена от бойна авиация. България е принудена да разформирова военновъздушните си сили, а всички български бойни самолети трябва да бъдат унищожени. Бойните самолети на цялата българска авиация са събрани отново на летище Божурище. Много от тях са все още с надупчени криле от куршумите на Първата световна война.

Пилотите са принудени да откарат машините си в гробището до “Сухото дере”, знаейки че оттам те вече никога няма да излетят. Прославената след Одрин и Балканската война българска бойна авиация се превръща купища старо желязо и пепел …

Юни 1937 – изтребител Heinkel He 51B, украсен
с бойните знамена след тържественото им
връчване от Цар Борис III

Изпращачи на първата българска
аерогара – летище Божурище, 1938

Победителите искат и летище Божурище, заедно с аеропланната работилница, да бъдат също ликвидирани и изравнени със земята. С невероятни всенародни усилия обаче, летището е спасено. Превръщат го в гражданско, което довежда, през 1930 г, до построяването и на първата българска аерогара.

През 1937 г, пренебрегвайки забраните наложени от Ньойския договор, на летище божурище цар Борис III в тържествена обстановка връчва бойните знамена на новосформираните български военновъздушни сили. От този ден летището отново става българско бойно летище.

На 20 декември 1943 г. от пистата на летище Божурище, на борда на своя Месершмит Bf109 Gustav, излита и легендарният поручик Димитър Списаревски за последната си мисия по отбраната на София.

Списаревски насочва своя Месершмит към група от 150 американски бомбардировача и се врязва със самолета си в “лидера” на формацията.

Димитър Списаревски (вторият седнал отляво),
сред своите другари от орляка, 40-те години на ХХ в.

Капитан Димитър Списаревски, загинал геройски
във въздушен бой на 20 декември 1943

Американският “Либерейтър” се разцепва във въздуха и не стига до София, а самолетът на Списаревски пада близо Пасарел. Объркани от подвига на българина, останалите бомбардировачи се прегрупират и се връщат в базите си, без да достигнат София.

София е спасена от бомбардировката, а Списаревски посмъртно е произведен в чин капитан. Гробът му в алеята на авиаторите в софийските гробища и до ден-днешен се почита от множество пилоти.

В периода на социализма (1944 – 1989) летище Божурище продължава да е люлка на българската авиация. Там се помещава и извършва дейността си Софийският аероклуб, отначало към ДОСО (Доброволна Организация за Съдействие на Отбраната), а по-късно – към ОВТПН (Отдел за Веоннотехническа Подготовка на Населението).

В този период на Божурище са направили първите си парашутни скокове хиляди български парашутисти и първите си полети стотици български пилоти.

Докато през 1920 година обаче България и Цар Борис ІІІ спасяват летище Божурище, 85 години по-късно, правителството не на друг, а на неговия син – Симеон Сакскобургготски, продава, или по-точно “заменя” летище Божурище срещу … панелни апартаменти …

Ето как изглежда “фасадата” на първата
българска аерогара днес!

В аерогарата дори и гишетата от 1930
са запазени, днес тънещи в прах и боклуци

И за да стане възможна тази срамна за България и българската историческа памет сделка, летище Божурище е “оценено” като … девета категория земеделска земя! …

Унизителната сделка е инициирана от Николай Свинаров, военен министър при Саксгобургготски и одобрена от кабинета на Кобурга само седмици преди края на мандата му. Окончателно договорът за “заменката” е подписан Веселин Близнаков – военен министър в следващото правителство – това на Сергей Станишев.

За господата Сакскобургготски и Станишев историческа памет очевидно не съществува и летище Божурище не е нищо повече от нискокачествена и никому ненужна земеделска земя …

А истината е, че летище има – то си е там …. и пистата, и хангарите, и сградата на първата българска аерогара …. Всичко е там! Паметта на хората – също! …

В Божурище стои скътана цялата славна история на българската авиация. На това летище са получили крилата си хиляди български пилоти и парашутисти, а някои от тях и са оставили костите си там …

Сделката с летище Божурище може да бъде окачествена само по един начин – като престъпление към историята на България!

Дано сегашните и бъдещите управници на България осъзнаят това и измият унижението и срама, който безотговорни или просто корумпирани български политици докараха на Родината ни.


Автор: Атанас Георгиев

Архивните снимки са публикувани със специалното разрешение на LostBulgaria.com

Изграждане и поддръжка на уеб сайтове
Inline