На състезание с парапланери и делти в Драма и Петруса (Гърция)
Обявеното за последния ден на месец Март и първия ден на месец Април 2012 състезание по пара и делтапланеризъм в съседна Гърция, имаше всички изгледи да се проведе по план. При пристигането на екипа на Делтаклуб в Петруса, организацията беше на ниво, раздаваха се щедро GPS точки, потенциални участници в задачата за прелитане. Бодър състезателен дух беше обзел пилотите. Слънце , синьо небе, върху чийто фон водните пари образуваха малки пухкави облачета. На пръв поглед денят обещаваше идеални условия.
Организаторите на състезанието се бяха погрижили за транспортирането на участниците и тяхната екипировка до старта. Осигурени бяха два големи камиона тип „самосвал“ – един за летателните средства и един за стадото настървени пилоти (и техните придружители).
Но времето имаше свое собствено мнение и както често се случва, вместо очаквания южен вятър имахме западен, поривист и на моменти много силен. Това предизвика отменянето на задачата и обявяване на ден за свободно летене. Някои пилоти решиха да летят , а други като мен и Чичо – да се отправим към кацалката в подножието, където ни очакваше скара, бира … и все хубави работи.
Митака, Никола, Владимир и още куп пилоти се порадваха на силния вятър и си заслужиха бирите, а ние Нелетелите преглъщахме с обещанията, че ‘Утре“ ще компенсираме. Ама скарата беше … да си оближеш пръстите.
Последва леко хладна вечер и спане на палатки на местния стадион. Спане, спане…колко да е спане. Има един вид студ, който просто те подсеща, че не трябва да заспиваш. Лекичко те подканва да се сгънеш на топка за да ти е по-топло, но не е и достатъчен за да се размърдаш и да обиколиш съседите за някое излишно одеало. Та дали от студ, дали от мързел тази нощ се отдадохме на „полусън“ или дето му викат медитация.
Сутринта – 3 в 1 приготвено на „Примуса“, козунаци, кроасани … абе закуска за шампиони!
10:30 отново среща на кацалката, от където камионите пълзят нагоре по прашния черен път с множество завои. Този път вятърът беше слаб и почти от посоката, която очаквахме. Задача отново обаче не беше поставена, поради слабите условия и летенето пак беше за кеф. И какво по-хубаво. Ами, че то летенето ако не е за кеф… за какво да летим.
След няколко парапланера излетях и аз. Първата от делтите. Беше един приятен и спокоен полет, с няколко малки качвания по пътя и няколко по-големи пропадания Чисто новата ми сбруя видя света от високо за пръв път в Гърция … някой са родени с късмет. Кацнах на определената за делтите нивичка, а веднага след мен се приземи и бате Насе с парапланера си. И докато дойде Бубето да ни прибере с колата имах удоволствието да прекарам няколко часа в приятни разговори с него. Мерси, Насе! За компанията, за помощта и всичко останало! През това време кацнаха Стефан, Митко Ралев, Чичо Янчо, Димитър Кочев и сина му Владимир, един гръцки пилот и негов ученик, който се оказа, че прави първия си полет от високо. Предвид колко публика имаше на старта мога само да кажа „браво на момчето“!
Подир няколко часа прекарани на припек пристигна Бубето с Омегата и … две големи, хладни, двулитрови шишета с бира … спасение!!! Отидохме да приберем Митака, кацнал на една поляна в близост до пътя за България. Явно беше решил да си ходи без нас, ама не му се беше получило.
След това – хапване набързо, обсъждане на деня, оплаквания, ругатни по адрес я на крило, я на някоя случайна термика на кацане, я на лоша физическа форма, но всичко това през широка и задоволна усмивка Добре си полетяхме!
Това бяха късните новини на Делтаклуб в 22:30. Аз съм Василена Василева. Желая ви лека и спокойна вечер, уважаеми зрители! 😉
Автор: Василена Василева, Deltaclub
