Letene.com - Портал за летене и новини от авиациятаУеб сайтове за шампиони

Да си припомним: British Midland полет 92


Нека си припомним и този емблематичен случай, в който една пилотска грешка вследствие на прибързано решение, доведе през 1989 до смъртта на 47 човека, а други 74 бяха тежко ранени.

Инцидентът се случва на 8 януари 1989, след като практически чисто нов Boeing 737-400 с регистрация G-OBME излита от летище Хийтроу в Лондон за полет до Белфаст. Командир на полета е 43-годишният капитан Кевин Хънт, а втори пилот е 39-годишният Кевин МакЛелънд. И двамата са опитни пилоти, но и двамата – с все още малко часове на борда на тогава съвсем новия модел на Boeing – моделът 737-400.

Самолетът се издига към крейсерската си височина от 35000 фута (10600 м.), когато на височина малко над 8000 метра, от един от двигателите започва да се чува стържещ звук, а кабината започва да се изпълва с дим и миризма на изгоряло.

Воден от логиката, че в при самолетите Boeing 737 компресорът на климатичната система се задвижва от двигател №2 (десния двигател), а димът в кабината определено идва от климатичната система, капитан Кевин Хънт отнема тягата и на двата двигателя, като след това и напълно изключва „авариралия“ двигател №2 (десния двигател).

Това действие като че временно решава проблема, защото стържещият звук и вибрациите изчезват, а самолетът преминава в плавно снижение.

Междувременно, както ще се разбере по-късно в разследването, пътници седящи от лявата страна на салона забелязват от левия двигател да излизат искри, но това не стига до знанието на пилотите.

С отнета тяга в левия двигател и напълно изключен десен двигател, самолетът продължава снижението си и се насочва за аварийно кацане на запасно летище до град Кегуърт.

Всичко като че протича нормално, докато самолетът не излиза на финалната права преди кацането. Тогава пилотите установяват, че са прекалено ниско и се налага да подадат допълнителна тяга към единствения работещ (ляв) двигател, за да успеят да долетят до пистата.

При опита да подадат тяга обаче, от левия двигател отново започват да се чува стържещия звук, а веднага след това възниква и пожар. Пилотите включват пожарогасителните системи и са принудени да изключат и този двигател, а самолетът остава напълно без тяга само на 600 метра над терена и на няколко километра преди прага на пистата.

Машината така и не успява да долети до спасителната писта за кацане и се разбива в насип, на стотина метра преди нея.

В катастрофата, от всичките 118 човека на борда, на място загиват 39, а други 8 почиват по-късно от раните си. 79 обаче оцеляват, след които и всички от 8-членния екипаж.

Както ще стане ясно по-късно от разследването, воден от логиката, че компресорът на климатика при Boeing 737 се задвижва от десния двигател, капитан Хънт всъщност изключва напълно нормално работещият десен двигател. Оказало се, че от цялата серия 737, при модела 737-400 за пръв път компресорът на климатика се задвижвал не от десния, а от левия двигател.

Така, една повредена лопатка в левия двигател довела до заблуждение на пилотите, които изключили напълно здравия десен двигател, и накрая, когато имали нужда от съвсем малко допълнителна тяга, единственият работещ, но повреден двигател не могъл да им я предостави, а спреният и напълно изправен десен двигател вече нямало време да бъде отново запуснат.

Не пропускайте да следвате страницата ни във Facebook!


Дизайн, изграждане и поддръжка на уеб сайтове

Повече в Новини
Френският ядрен самолетоносач Шарл де Гол се прибира заради COVID-19

Да си припомним: Air France, полет 447

Самолет с медицински персонал се разби в Манила

Затвори