Четири от най-странните създания на бойната авиация

Днес в рубриката ни „Редки птици“ ще ви представим четири малко известни, но определено странни създания на бойната авиация. Общото между тях е, че колкото и да са странни, те наистина са били построени и са летели, но впоследствие проектите да били изоставяни по различни причини.

Republic XF-91

Странното същество, което виждате на горните две снимки, се нарича Republic XF-91 Thunderceptor и първият прототип полита през 1949 г.

Това е първият и на практика останал единствен опит да се конструира крило, чиято хорда (разстоянието от атакуващия до изходящия ръб) е по-голяма в краищата на крилото, отколкото в неговата основа.

Целта на този експеримент е била да се намали тенденцията към срив, съпътствала първите реактивни изтребители със стреловидно крило. Експериментът бил донякъде успешен, защото XF-91 наистина имал по-малка тенденция към сривове, но пък бил изключително слабо маневрен и труден за управление.

Друга наистина уникална странност на този проект, която се вижда на втората снимка, са стойките на основния колесник, които са монтирани в двата края на крилото и се прибират навън, в удебеления и уширен край на крилото. Странно, нали?

Построени са два прототипа, които изпълняват 192 успешни тестови полета, след което, през 1954 г. проектът е прекратен и изоставен.

Ryan X-13 Vertijet

Опитите да се конструира изтребител, който излита и каца вертикално и не се нуждае от писти, датират още отпреди Втората световна война.

Подходът на Ryan X-13 към вертикалното излитане е колкото прост (на пръв поглед), толкова и сложен (технически). Наглед простичката идея вертикалното излитане да се постигне като изтребителят се „обърне“ с носа нагоре, технически е решена изключително сложно.

Първо, стабилността на полета във фазата на излитане и кацане се е осигурявала от сложна система от сопла с променлив вектор на тягата, а през 1947 г. (от когато датира проектът) това било изключително сложно и несигурно решение.

Отделно от това, за да бъде изправен самолета за излитане, се е ползвала специална мобилна платформа, която служела и за транспортиране на машината.

Колкото и странно да звучи за подобна сложна и несигурна конфигурация, никой от двата построени прототипа не катастрофира, като и двете машини днес заслужено почиват в авиационни музеи. Проектът е изоставен в края на петдесетте години поради оперативна непригодност.

Lockheed YF-12

Ако мислите, че на снимката по-горе виждате легендарния Lockheed SR-71 Blackbird, грешите. Това всъщност е неговият по-малък „брат“ YF-12.

За разлика от SR-71, който е разузнавателен самолет и не носи никакво въоръжение, YF-12 е идея същата концепция за полети със скорости над MACH 3 и височини над 24 км. да се постигне от изтребител прехващач. YF-12 е точно това – въоръжен до зъби изтребител прехващач, който лети със скорости над 3000 км./ч.

Творението на легендарния Кели Джонсън се оказва и поредният негов технически успех. През май 1965 г. машината постига рекорд както за скорост (3 332 км./ч.) така и за височина (24 462 метра).

От чисто военна гледна точка обаче, се оказало че през шейсетте години, на тези височини и с тези скорости прехващачът просто нямало кого на прехваща, а съобразената с огромните височини и скорости аеродинамика на машината я правела трудно управляема и недостатъчно маневрена за въздушен бой.

Освен това, проектът (подобно на SR-71) бил и изключително скъп. Притискан от разходите по разгарящата се в това време война във Виетнам, щатският секретар по отбраната Робърт Макнамара спира финансирането на проекта и той е официално прекратен през 1968.

Rockwell XFV-12

Последният пример за странна машина е построеният през 1977 прототип на изтребител с вертикално излитане и кацане (VTOL) за Щатските военноморски сили XFV-12.

Тази машина, като че излязла от сагата „Междузвездни войни“, всъщност е колкото странна, толкова и красива.

Комбинацията от вертикални стабилизатори и кормила в двата края на крилото, заедно с изнесени отпред огромни хоризонтални стабилизатори тип „canards“, се допълва и от революционно и доста странно решение на соплото за изходящите газове, което трябвало да контролира и насочва тягата от двигателя.

Първоначалната идея била Rockwell XFV-12 да замени блестящия, но поостаряващ вече легендарен McDonnell Douglas F-4 Phantom II. Тази мисия XFV-12 не успява да изпълни защото, макар и красив, той просто не летял добре.

Единственият построен прототип страдал от редица проблеми както с управлението на тягата във фазите на излитане и кацане, така и при контрола в хоризонтален полет, и проектът е прекратен през 1981 г.