„Счупи“ ли се вече 737?

Стара и типично американска поговорка гласи: „Ако не е счупено, не го поправяй!“ (If it ain’t broken, don’t fix it!). По този начин вече над 5 десетилетия Boeing се отнасяха към своя безусловно най-продаван модел – легендарния 737. Всъщност конструктивно 737 не се е променил съществено още от първите си модели, датиращи още от шейсетте години на ХХ век.

Нека се върнем малко назад: първият полет на 737 се случва в далечната 1967г. Оттогава са произведени над 6500 екземпляра 737, от които 4500 и в този момент са в ежедневна експлоатация в 190 страни по света във флотилиите на над 540 авиокомпании. 737 съществува вече в над 10 варианта, от които 5 (сериите -100, -200, -300, -400 и -500) вече не се произвеждат, а останалите (-600, -700, -800, -900 и -Max) и до днес продължават ежедневно да излизат от заводите на Boeing. Днес различни модификации на серията Boeing 737 представляват приблизително една четвърт от всички пътнически самолети в експлоатация по света!

Разбира се, в над 50-годишната вече история на модела, Boeing правиха множество промени за да го държат в крак с развитието на технологиите: сменяха турбореактивните двигатели с по-ефективни турбовентилаторни, оборудваха машините с мощни компютри, смениха аналоговите циферблати с дигитални екрани, а накрая замениха и „доброто старо“ управление от ролки, въжета и хидравлика с „fly by wire“ системи.

Цялостната „архитектура“ на самолета обаче остана практически непроменена. „Просветът“ под крилото например, продиктуван от размерите на турбореактивните двигатели на модела 737-200 от шейсетте години (на снимката най-горе), си остана същият, макар размерите на двигателите още от модела 737-300 насам да изискваше друго. Причината? Boeing просто искаха всеки нов модел да си остане член на „семейството“ 737. Това даваше много козове както при сертификацията на новите машини, така и при обучението на пилотите за преминаване към новите модели.

От друга страна, прекият им конкурент Airbus не беше изправен пред подобни проблеми. Още с появяването си през 1987 (цели 20 години след 737), A-320 вече беше изначално проектиран като самолет от ново поколение. Да не забравяме, че A-320 всъщност беше и първият в историята сериен пътнически самолет, контролиран от компютри и управляван чрез „fly by wire“ системи. По този начин Airbus започнаха „да дишат във врата“ на Boeing още с появяването на А-320, а това само още повече изнерви Boeing.

От този момент Boeing вече имаха сериозен конкурент, когото трябваше да догонват чисто технологично, а това беше непознато усещане за тях. Те бяха безусловни лидери … дотогава. Явно обаче тези времена вече бяха отминали и трябваше да се реагира. Затова и, след появата на A-320, отново нямаше време за изцяло нов модел, защото трябваше да се догонва. И Boeing решиха да отговорят на това предизвикателство с доразвиване на „добрия стар“ 737. Това донякъде се оказа добър ход … но само донякъде.

Запазвайки общата архитектура и конструкция на изначалния 737 от шейсетте години, Boeing като че не усетиха кога приближиха, а вероятно и пресякоха, онази невидима червена линия, която дели запазването на доказали се във времето решения от поемането на неразумни рискове.

Изглежда този път Boeing поеха един наистина неразумен риск, оборудвайки новите си 737 Max с огромните за тази конструкция двигатели CFM LEAP-1B, и надявайки се леко повдигане на носовата стойка и нов компютърен софтуер да реши проблема.

Дали все пак съдбата ще бъде благосклонна и 737 ще продължи живота си, предстои да видим, но ни се ще в заключение да цитираме едно откровение на Рик Людке – бивш инженер от Boeing и консултант в проекта 737 Max: „737 беше наистина прекрасна машина за времето си, но това беше преди 50 години. Това вече не е добър самолет за днешната среда.“