Да си припомним: TACA, полет 110
Днес ще ви припомним един наистина интересен случай при който, повече от 20 години преди Чесли Съленбъргър да успее да приводни самолета си със спрели двигатели в река Хъдзън, пилот на TACA Airlines успява да приземи върху необработена тревна площ своя Boeing 737-300 със спрели двигатели. Общото между двата случая – нито един пострадал!
Събитията се развиват на 24 май 1988. Пилотът Карлос Дардано е командир на полет 110 на авиокомпанията от Ел Салвадор TACA Airlines, в полет от Белиз до Ню Орлийнз.
Полетът се извършва с чисто нов Boeing 737-300, въведен в експлоатация едва няколко месеца по-рано – на 26 януари 1988. Командирът на полета, Карлос Дардано, е повече от опитен пилот, с над 13 000 часа зад гърба си, от които 11 000 в гражданската авиация!
Преди кариерата си на граждански пилот обаче, Дардано е военен пилот и пилотира по-малки самолети. При един инцидент, в престрелка на земята, той губи едното си око. Въпреки това обаче, макар и с едно око, Карлос Дардано продължава да лети и по-късно прави блестяща кариера като пилот в гражданската авиация. Както ще видим обаче, опитът му в пилотирането на леки самолети ще се окаже животоспасяващ!
Полетът на TACA Airlines протича съвсем нормално, и след като прелитат Мексиканския залив, пилотите навлизат над сушата и се насочват към крайната си дестинация – Ню Орлийнз.
На пътя им обаче се „изпречва“ мощна буря и пилотите опитват „да се промушат“ през област, с относително по-слаба гръмотевична дейност и валеж, поне според данните на метеорологичния радар в самолета. Впоследствие обаче се оказва, че показанията на метео радара са били заблуждаващи. Така, вместо да премине през зони с по-ниска активност, самолетът се озовава в зоната с най-голяма активност – точно в ядрото на бурята!
Самолетът влиза в гръмотевичния облак на височина от 9 100 метра, а екипажът предприема всички мерки за такива тежки условия – включва противообледенителните системи и настройва двигателите в режим на „постоянно запалване“ (continuous ignition), което би трябвало да гарантира, че няма да угаснат (flameout) дори и при най-интензивен валеж.
За съжаление обаче бурята се оказва много по-силна от очакваното, а валежът, през който преминават, се оказва много по-интензивен от максимално допустимото за двигателите. В резултат на това, на височина около 5 000 метра, и двата двигателя спират, а самолетът се превръща в планер. Всички опити на екипажа отново да възстанови работата на двигателите в нормален режим са неуспешни.
Вече загубили много височина, на височина под 1000 метра, пилотите решават да приводнят самолета в широк канал под тях, като единствено решение, което все пак би могло да намали жертвите от катастрофата. Тогава управлението на машината се поема от командира Карлос Дардано, който прави разчета си за приводняване във въпросния канал.
Вече на финалната права преди приводняването, вторият пилот Лопез забелязва чиста затревена поляна вдясно от канала, към който лети машината. Дардано, поемайки наистина сериозен, но и пресметнат риск, решава да кацне именно на тази поляна.
Припомняйки си уменията от пилотирането на малките самолети, в последния момент Дардано предприема несвойствена за пътнически самолет маневра, известна като странично плъзгане, и отклонява Боинга именно към поляната. Тежкият самолет опира в тревната повърхност която, като по чудо, се оказва достатъчно твърда и равна, така че машината успява да спре без дори колесникът да се повреди!
От инцидента не само че нямало нито един пострадал, но и след лек ремонт на двигателите, самолетът успял отново да излети (вече празен, разбира се) от една изоставена писта наблизо.
Както се оказало по-късно, избраната от Дардано „поляна“ за кацане, всъщност не била точно поляна, а затревена част от бетонна дига, която именно затова била достатъчно равна и твърда. Късмет, ще кажете? Със сигурност! Но също и пилотски умения, заедно с навременно поет разумен риск …
