Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията Изграждане и поддръжка на уеб сайтове

Какво е парапланер?

Какво е разликата между парапланера, делтапланера и парашута?

Поради визуалното сходство между парапланера и парашута, нека първо изясним тази разлика.

Парапланер
 

Парапланерът наистина прилича на парашут, но приликата е само дотук. Парашутът е предназначен да забави падането на даден обект (обикновено – парашутист), докато целта на парапланера е да му позволи да лети.

С парашут се скача (обикновено от самолет или хеликоптер), докато с парапланер се излита (от хълм). Парашутът пада (макар и бавно), докато парапланерът лети. В този смисъл, парапланерът е по-близо до безмоторния самолет, отколкото до парашута.

Парашут
 

Парапланерите са започнали развитието си от парашутите, но, макат и по същество аеродинамиката им да е сходна, вследствие на неизброимо многото промени както в конструкцията си, така и в общата механика на полета и управлението, на практика летенето с парапланер съществено се различава от това на парашута.

За илюстрация ще кажем, че аеродинамичното качество (дистанцията, която може да се прелети от единица височина) при парашута е в порядъка на 2-3, а при парапланера вече наближава 10. Тоест, при неутрални метеорологични условия, от примерно 1000 метра, един парашут може да прелети само 2-3 километра, докато парапланерът – близо 10.

Делтапланерът има сходна функция с парапланера. С него също се излита от хълм (не се скача), но делтапланерът притежава твърда конструкция, докато крилото на парапланера дължи формата си на изпълващия го въздух.

Делтапланер
 

Парапланерът може да се пренася в голяма раница, докато делтапланерът се нуждае от доста по-голям обем за твърдата си конструкция. Освен това – парапланерът може да се приземява практически навсякъде, докато делтапланерът се нуждае от доста по-голямо пространство за приземяване. Накрая – усвояването на уменията за летене с делтапланер е доста по-трудно, отколкото при парапланера.

Именно на тези си особености (лесен транспорт, достъпност и относително лесно обучение) парапланеризмът дължи своята нарастваща популярност.

Опасно ли е?

Статистически погледнато, да се лети с парапланер не е по-опасно отколкото да се кара автомобил. В повечето Европейски страни относителният дял смъртни случаи и травми при парапланеризма е или сходен, или дори по-нисък от този при карането на автомобил (колкото и невероятно да звучи това).

Но внимавайте! Това ни най-малко не означава, че парапланеризмът е безобидно занимание. Като всеки въздушен спорт, летенето с парапланер изисква много умения, дисциплина, опит и трезва преценка. Като всеки въздушен спорт, парапланеризмът има свои закони, неспазването на които може да се окаже наистина с фатални последици!

Опасно е да се мисли, че летенето с парапланер може да се усвои “със самообучение” или от приятели (колкото и добронамерени да са те). Горещо препоръчвам да си намерите квалифициран и професионален инструктор за първите стъпки в този спорт. Тук всеки опит “да се импровизира” с обучението може да се окаже, меко казано, силно нездравословен…

Ами щом е така, къде да се учим?

Не ми се ще да се обвързвам с препоръки, но в България вече има немалко добри инструктори по парапланеризъм. Лошата новина е, че както при повечето неща у нас, и тук има “ментета”. Добрата новина е, че ментетата в този спорт лесно се забелязват. Тъй че добре проучете и поразпитайте преди да се доверите някому (не забравяйте, че му поверявате живота си).

А страшно ли е?

Е, това вече сами трябва да проверите … но според мен, определено е страшно … хубаво 🙂

Кой може да лети?

Противно на общоприетото схващане за един все пак екстремен спорт, практикуването на парапланеризъм не изисква железни мускули на щангист или светкавични реакции на каратист. Виждал съм как 45 килограмови девойки се справят по-добре с парапланера от 90 килограмови здравеняци.

Въпреки това, парапланеризмът изисква добре координирани движения и добра двигателна култура (каквото и да означава това). Простичко казано, ако досега основното ви занимание е било да работите пред компютъра или да люпите семки пред телевизора, вероятно няма да е зле да си припомните как се тича, преди да решите да летите 😉

Освен че трябва да сте пълнолетни за да се запишете в курс, няма други юридически или практически ограничения по отношение на възрастта. Нужно е само желание.

Какво включва оборудването за парапланеризъм?

Оборудването за парапланеризъм включва четири основни части:

  • Крило. Това е сложната система от плат и върви, която в съвременните парапланери фокусира много от последните високо технологични достижения на аеродинамиката и инженерните науки. Трудно е да се каже, че това е най-важната част от оборудването (във въздушните спортове няма маловажни части), но във всички случай това е най-скъпата част.

  • Подвесна система (наричана още “сбруя”) – това е наподобяващата люлка системата от колани, катарами и протектори, в която седи пилота. Тя се прикачва към крилото посредством специални карабинери.

  • Екипировка на пилота. Много често, напълно неоснователно, това е пренебрегвана част от оборудването. Става дума за високи обувки с дебела, равна, но не висока подметка, каска, ветроупорен гащиризон и ръкавици.

  • Запасен парашут. Той е или вграден в подвесната система, или се монтира допълнително към нея. Запасният парашут е нещо като предпазния колан при автомобила – обикновено пречи и изглежда излишен, но когато потрябва, просто ви спасява живота.

Как да си изберем оборудване и колко ще ни струва?

Тук, щем не щем, опираме до първия критичен въпрос за оборудването – “ново или втора ръка?” Българинът от години с гордост кара десетгодишни Опели и Фолксвагени и се чувства (умерено) щастлив. А има ли друг избор, когато разликата в цените между новата и старата кола е едно към десет. Пък и ако Опелът (или Фолксвагенът) се развали, той просто спира и толкоз. И шофьорът слиза от колата … Не пада от небето.

С парапланерите е различно …

Така че моят съвет е: ако можете да си го позволите, купете си ново крило! Ето защо:

На първо място стои сигурността. Аеродинамиката на крилото силно зависи от качеството на плата, от който е направено то. Платът трябва да не пропуска въздух, за да може парапланерът да поддържа равномерно и високо налягане в камерите си. С годините, платът старее и започва да пропуска въздух. Това нарушава аеродинамиката на крилото, намалява налягането в камерите и прави парапланера несигурен.

Сходни неща могат да се кажат и за вървите, които с времето стареят, променят дължината си и нарушават качествата (а оттам и сигурността) на крилото.

На второ място е цената. За разлика от автомобилите, където “ножицата” между ново и старо е десет към едно, при парапланерите нещата не стоят така. Едно пълно оборудване втора употреба в що-годе “приемлив” вид ще ви струва не по-малко от 1500 лева. С чисто ново пълно оборудване може да се сдобиете за суми между 3000 и 4500 лева.

Е, по-скъпо е, но не и десет пъти, а и не забравяйте че с това “нещо” ще летите на десетки, стотици, а е възможно и хиляди метри над земята. Това си е доста високо и не е добре да падате оттам …

Вторият важен въпрос при избора на оборудване е “какъв клас крило за си вземем?

Важен принцип тук е да не прескачаме етапи от развитието си като пилоти. Ето какво имам предвид:

В парапланеризма има много системи за класифициране на парапланерите, в зависимост от летателните им характеристики и изисквания към опитността на пилотите. Основните системи са DHV (Германия), AFNOR (Франция), SHV (Швейцария), EN (Европейски съюз) и т.н.

Макар и доста различни в детайлите, всички тези системи най-общо казано делят парапланерите на крила за начинаещи (beginners), крила от клас междинен (intermediate), спортни крила (performance) и състезателни крила (competition).

Както сами се досещате, крилата от клас спортни и състезателни са с доста по-добри качества от тези за начинаещи. Те обаче имат и доста по-високи изисквания по отношение уменията на пилота.

Да летите с крило, което е над вашето ниво на подготовка, е опасно!

И тъй като вие най-вероятно ще направите първите си стъпки в този спорт с инструктор, който ще ви предостави учебно крило за първоначалния курс на обучение, вероятно първото крило, което ще си купите ще бъде от междинния клас (intermediate).

Това, преведено с езика на системите за стандартизация, би означавало крило от клас “standart” за AFNOR и SHV или DHV 1, най-много DHV 1-2 от класификацията на Германската система DHV.

Другото, с което трябва да се съобразявате, е вашето тегло и товароносимотта на парапланера.

Всяко крило има определен интервал на товароносимост (пълно полетно тегло). Не бива да летите с парапланери, които не са предназначени за вашето тегло, и най вече избягвайте такива, предназначени за пилоти по-тежки от вас. Противно на очакванията, недостатъчно натовареният парапланер лети с намален скоростен диапазон и понижено налягане в камерите, което го прави опасен.

Очакваме ви в небето!

Автор:

Изграждане и поддръжка на уеб сайтове