Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията Изграждане и поддръжка на уеб сайтове

Какво е парамотор (моторен парапланер)?

Какво представлява моторният парапланер?

По същество, моторният парапланер се различава от безмоторния по това, че …
… има мотор … 😉

Както вече сме споменавали в този сайт, няма по-достъпен и по-лесно усвоим начин за летене от парапланера. В комбинация с мотор обаче, парапланерът се превръща в едно наистина уникално въздухоплавателно средство, напълно доближаващо се до мечтата на митичния Икар.

За да лети, безмоторният парапланер разчита единствено на гравитацията и въздушните течения.

Парапланерът, както и всички безмоторни въздухоплавателни средства, ползва гравитацията като двигател. Крилото има способността да превръща силата, която ни тегли към земята, в постъпателно движение – скорост. Скоростта на обтичащия го въздух пък се превръща, отново от крилото, в подемна сила, която ни позволява да летим.

Затова и безмоторните въздупоплавателни средства винаги започват полетите си от високо. При палапланера или делтапланера – от висок хълм, а безмоторните самотели се изтеглят в небето от моторен самолет – “влек”. По този начин безмоторните парапланери и самолети си осигуряват “запас” от височина, която да превърнат в скорост, а оттам и в подемна сила, която да им позволи да летят …

А не може ли, както при самолетите, на парапланера да се сложи двигател за да може той да лети без да разчита на запас от височина?

Може, разбира се! Това е парамоторът.

Когато добавите на парапланера малък двигател, прикрепен към гърба на пилота, парапланерът се превръща в пълноценно въздухоплавателно средство, способно да ви отнесе там, където пожелаете, при това по начин, недостижим за друг вид летателно средство. Само да припомним, че парапланерът лети със скорости от порядъка на 30-35 км/ч, може да излита и каца практически навсякъде (не се нуждае от писта или полоса), а и се събира в обикновен автомобил. Няма друго въздухоплавателно средство, способно на това!

Съвсем неслучайно моторните парапланери все повече намират място не само в летенето за развлечение, а и в спасително-издирвателните дейности на полицейски, гранични и военни формирования. В Калифорния и Флорида например, части от бреговата охрана и плажните спасителни служби от години са снабдени с парамотори, а в Емирството Катар с парамотори е разрешено да летят единствено военните.

Какви видове моторни парапланери (парамотори) съществуват?

Парамоторите се делят на два основни вида: Излитащи от крака и излитащи с количка (парамоторен трайк).

Парамотори, излитащи от крака


Това са най-разпространените и най-често ползваните типове парамотори. При тях двигателят, заедно с ограждението и витлото, са прикачени към гърба на пилота и излитането става, подобно на безмоторния парапланер, като пилотът се затича срещу вятъра.
Този тип парамотори са много разпространени, защото комбинират в себе си удобството на улеснения транспорт, кацането практически навсякъде и сравнително ниската цена.

Преимущества на парамотора, излитащ от крака:

  • Нужното оборудване е доста по-малко, а оттам и по-евтино.

  • Може да се излита и каца практически от всяко по-широко и открито място.

  • Лесен транспорт – цялото оборудване често може да се побере в обикновена кола.

Недостатъци на парамотора, излитащ от крака:

  • Излитането изисква известни физически усилия, умения и повече опит.

  • Първоначалното обучение е относително по-трудно и по-дълго.

Парамотори, излитащи с колички (трайкове)

Вероятно вече ви се прииска да можете да полетите лесно и без да носите 30-килограмов мотор на гърба си? Точно това позволяват парамоторните трайкове.

При парамоторните трайкове пилотът сяда в количка на колела (обикновено триколка, откъдето идва английското му наименование – trike), а излитането става, подобно на самолет, със засилване по пистата или полосата.

С трайка не се налага при излитане и кацане пилотът да носи на гърба си тежкия мотор, но пък трайкът е доста по-обемист, изисква по-големи пространства за излитане и кацане, а и е доста по-скъп.

Преимущества на парамоторния трайк:

  • Сравнително по-лесно първоначално обучение.

  • Излитането не изисква физически усилия.

  • Дава възможност за монтиране на по-мощни двигатели, а оттам и за носене на по-голям полезен товар. В много случай трайковете са двуместни, а някои имат и багажници.

Недостатъци на парамоторния трайк:

  • Оборудването обикновено е доста по-скъпо. Често и парапланерът, с който се лети, също трябва да е специален (тандем).

  • Излитането и кацането изискват по-големи и сравнително равни площи.

  • Съществено по-труден транспорт. Обикновено се транспортират с ремарке или най-малкото – с пикап или миниван.

Дано сме ви били полезени. Очакваме ви в небето.

Автор:

Изграждане и поддръжка на уеб сайтове
Inline