Безос полетя и не изпревари Брансън по време, но го изпревари по други критерии
Днешният ден (20 юли 2021) ще бъде поредният знаменателен ден за космическите полети. След като на 11 юли 2021 Ричард Брансън лично се издигна към Космоса на борда да ракетния самолет VSS Unity на собствената му компания Virgin Galactic, днес неговият „колега“, милиардерът Джеф Безос също се устреми към Космоса на борда на кораба Ню Шепърд от проекта Blue Origin.
На борда на оборудваната с огромни прозорци капсула бяха самият Джеф Безос, неговият брат и близък сътрудник Марк Безос и още двама души със символно значение – 82-годишната американка Уоли Фънк, станала най-възрастният човек, полетял към Космоса, и 18-годишният холандски тинейджър Оливър Деймън, който пък стана най-младият землянин, достигнал Космоса.
Друг елемент със символно значение беше избраният момент за полета. Точно на днешния ден се навършиха 52 години откакто на 20 юли 1969 Нийл Армстронг стъпи на Луната и произнесе паметните слова „Това е малка крачка за човек, но огромен скок за Човечеството“.
Продължилият точно 10 минути и 18 секунди полет протече изцяло по план. След като ракетата носител издигна капсулата до височина от 351 000 фута (107 000 метра), тя се отдели и направи балистично връщане към земната повърхност, където се приземи под куполите на трите си парашута. Ракетата носител също напълно успешно се приземи на предвидената за това платформа.
С тази височина, Безос успя да изпревари Брансън, който се издигна „само“ до 86 258 метра. Макар че височината известна като „Линия на Карман“, която е официално призната за граница на Космоса, е определена на 275 000 фута или 84 000 метра, неофициално за граница на Космоса е приета височината от 100 000 метра, която Джеф Безос днес надмина с достигнатата височина от 107 000 метра.
Да не забравяме обаче, че технически, концепциите за туристически полети в космоса на Безос и Брансън са доста различни.
Концепцията на Virgin Galactic (Брансън) е доста по-авангардна, ползвайки почти „обикновен“ самолет за издигане до стратосферата, след което по-малък самолет, снабден с ракетен двигател, се отделя от него и самостоятелно набира „космически височини“, като се връща обратно и каца на земята като безмоторен самолет.
Обратно – концепцията на Blue Origin (Безос) е доста по-конвенционална от гледна точна на космическите полети. Обитаемата капсула е на върха на конвенционална ракета-носител, от която се отделя на желаната височина и се връща на земята под куполите на спирачни парашути. Подобна е била концепцията и при първите космически полети.
Друга фундаментална разлика между двете концепции е, че ракетният самолет на Брансън се пилотира от двама професионални пилоти, докато, както се вижда от записа, на борда на капсулата на Джеф Безос пилоти напълно липсват и всичко се случва в изцяло автоматичен режим. Коя от двете концепции е по-добра, не се наемаме да коментираме.
Третата, но пък наистина съществена разлика между концепциите на Virgin Galactic и Blue Origin е цената. Докато цената за едно място в космическия кораб на Безос е 28 милиона долара, при системата на Брансън цената може да е от порядъка „само“ на 250 хиляди долара. По този показател Virgin Galactic и Брансън безспорно държат сериозни козове.
Разбира се, сега много хора сега ще кажат, че подобна космическа разходка е единствено „забавление за богаташи“. Нека не забравяме обаче, че първите пътнически въздушни полети през двайсетте години на ХХ век също са били привилегия единствено за най-богатите, но само петдесетина години по-късно въздушните полети вече са били достъпни за практически всички.
Безспорно, днешният ден доближи човечеството до мига, в който космическите полети ще станат част от ежедневието ни.