Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията

Алексей Леонов и истината за смъртта на Гагарин



Само дни след като на 27 март се навършиха 53 години от трагичната гибел на Юрий Гагарин, нека още веднъж си припомним противоречивите и дълго прикривани обстоятелства около смъртта на първия космонавт в историята на човечеството.

След като повече от 40 години за трагичната смърт на Юрий Гагарин се разпространяваха лъжи, през 2016 неговият колега, близък приятел и първият човек, излязъл в открития Космос – Алексей Леонов – даде поредица от интервюта, които хвърлят много светлина върху обстоятелствата около гибелта на Гагарин.

Нека припомним, че за разследването на катастрофата с Миг-15 УТИ от 27 март 1968, в която загиват Юрий Гагарин и инструктора Владимир Серьогин, веднага е създадена държавна комисия, чийто член е бил и самият Леонов. Още тогава той изразява несъгласие с констатациите и изводите от разследването.

Първоначалните констатации на въпросната комисия били, че пилотите на Миг-15 УТИ вероятно са предприели рязка маневра, в опит да избегнат сблъсък с друг летящ обект – метеорологичен балон или ято птици, в резултат на което изтребителят влиза в свредел, от който пилотите не успяват за излязат до удара в земята.

В документи, разсекретени през 2003, се вижда че по-късно КГБ са провели и собствено разследване на инцидента. В доклада на КГБ се посочва, че авиодиспечерът е дал на Гагарин остаряла информация за времето, а и по време на полета метеорологичните условия са се влошили още повече. Разследването обаче отново заключава, че самолетът е влязъл в свредел вследствие на сблъсък с птица, или за да избегне друг обект, а поради неактуалната информация за метеорологичните условия, пилотите са излязли от облаците много по-ниско, отколкото са очаквали.

На всичко това обаче, казва Леонов през 2016, могат да повярват единствено цивилни неспециалисти, но не и опитни бойни пилоти. Всъщност, продължава Леонов, истината е съвсем различна.

Причина за катастрофата, в която загиват Гагарин и Серьогин, е поведението на летящ наблизо изтребител Су-15 който, освен че е летял на височина, на която не е имал разрешение да лети, е изпълнявал и нерегламентирани и непредвидени в полетния му план маневри.

Всъщност още през 1968 разследващите получават показания на очевидци, които секунди преди катастрофата на Гагарин са видели изтребител, „от задната част на който излизал огън и който рязко се издигнал към облаците“. Съвсем очевидно, според Леонов, става дума за изтребител, различен от този на Гагарин.

Същият ден Леонов е бил отговорник за провеждането на парашутни скокове в района, но поради лошите метео условия, всички изчаквали официалната отмяна на занятието. Точно в това време Леонов чул ясен гръм от самолет, преминаващ звуковата бариера, и само секунди по-късно – звукът от експлозията при разбиването на изтребителя на Гагарин.

Както е известно, Миг-15 не е свръхзвуков самолет и дочутият от Леонов гръм от преминаването на звуковата бариера не е имало как да е идвал от самолета на Гагарин и Серьогин.

„Знаехме, че този ден в района трябваше да се извършват изпитания на Су-15, казва Леонов, но по план той трябваше да лети на височина над 10 000 метра, докато учебно-тренировъчният МиГ-15 на Гагарин – на височина до 10 000 метра.“

Съвсем ясно е, че забелязаният от очевидците самолет, „от задната част на който излизал огън и той рязко се издигнал към облаците“, е бил именно този Су-15, който обаче се е намирал на височина много под 10 000 метра, тъй като облаците, към които той (според очевидците) се е издигнал, са били само на 500 метра над терена. Освен това, огънят в задната част на забелязания от очевидците изтребител е характерен именно за форсажа на свърхзвуковия Су-15, не и за МиГ-15.

Друг аргумент, че вероятно именно поведението на този Су-15 е причинило катастрофата на Гагарин и Серьогин, е последната радио комуникация между тях и наземните диспечери.

Последните думи на Гагарин, които се чуват в ефира, са „Тук 625-ти. Задачата е изпълнена. Връщаме се.“ Когато Гагарин изрича тези думи, неговият МиГ е на височина от цели 4200 метра над терена, а машината се разбива в земята само 55 секунди по-късно.

Според Леонов, подобна рязка загуба на височина може да бъде единствено в резултат на неочаквано влизане в свредел, причинен от спътната струя на преминалия наблизо звуковата бариера Су-15. Мнението на Леонов по-късно е потвърдено и от компютърни симулации.

След разкритията на Леонов, съвсем естествено, обществеността започва да си задава въпроса „защо всичко това е било прикривано в продължение на близо 50 години?“

„Официалната“ версия е, че истината е прикрита за да се запази честта на уважаван боен пилот, който е причинил инцидента несъзнателно, и който в края на осемдесетте години дори е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Името на този пилот Леонов не споменава, но твърди, че той е още жив.

Възможно е обаче истинската причина за прикриването на истината да е по-прозаична: държавното и партийно ръководство на СССР по това време просто не е искало да се разбере, че смъртта на първия космонавт на човечеството е причинена от най-обикновена безотговорност и елементарна липса на дисциплина.

А дали и това е цялата истина? Вероятно никога няма да разберем …

Предлагаме ви едно от интервютата на Алексей Леонов, дадено през 2016.



Не пропускайте да следвате страницата ни във Facebook!