Тази сутрин ракетата Falcon Heavy успешно извърши един от най-трудните си полети
Тази сутрин от стартовата площадка 39А в Кейп Канаверал беше изстреляна ракетата носител Falcon Heavy на SpaceX, която успешно извърши една от най-трудните си мисии. Полетът стартира в 2:30 ч. местно време, или 6:30 го Гринуич, като мисията включваше извеждането в различни орбити на пакет от 24 сателита.
Както беше предвидено, двата странични ускорителя успешно се завърнаха на земята и меко кацнаха на предвидените за това площадки близо до стартовата. Минути по-късно главният ускорител опита да направи същото върху плаващата платформа „I Still Love You“ край бреговете на Флорида, но буквално за метри не я уцели и падна в океана. Важно е обаче да споменем че, както ще видите по-долу, този полет беше много по-сложен и различен от предишните подобни, и загубата на главния ускорител беше донякъде очаквана и с нищо не помрачи успеха.
Днешният полет беше особено сложен, защото 24-те сателита на борда трябваше да бъдат изведени в три различни по височина орбити, което налагаше двигателите на втората степен да бъдат пускани и спирани четири пъти, като последният сателит беше позициониран в орбитата си цели 3,5 часа след изстрелването. Полетът беше усложнен и от факта, че всичко се случваше през тъмната част на денонощието.
Сателитите и космическите обекти, които Falcon Heavy изведе в космическото пространство, са много разнообразни. Един от изведените сателити на NASA например носи на борда си атомен часовник, чиято цел е да се тества как работи тази технология в дълбокия космос, за да може да бъде прилагана в бъдещи междупланетни полети. Целта на друг сателит, също на NASA, е да се изпробва в орбита работата на съвсем ново, по-екологично и безопасно алтернативно гориво. Наред със сателитите на NASA, Falcon Heavy изведе на различни орбити и шест сателита на NOAA (Националния институт по метеорология на САЩ), както и няколко военни сателита.
Определено най-екзотичният от изведените в космическото пространство обекти беше „космическата платноходка“ LightSail 2, която представлява сателит, задвижван от разгърнато ултратънко метализирано платно. Идеята, която всъщност не е нова, е да се изпробва възможността космически обект да бъде задвижван от така наречения „слънчев вятър“, представляващ енергията от идващите от Слънцето фотони, която отдават на това платно. Колкото и малка да е тази енергия, съществува теория според която в космическия вакуум тази енергия ще е достатъчна за да поддържа постоянно ускорение на космическия обект, което пък би могло да се ползва при междупланетни полети.
