Превръщат в електрически един от най-старите все още летящи самолети – легендарният Beaver
Надали има изкушен от авиацията човек, който да не е чувал за легендарния Beaver (Бобър)! Разбира се, става дума за легендарната машина на компанията deHavilland Canada с марка DHC-2 Beaver, произвеждана от края на четирисетте до края на шейсетте години на ХХ век.
От много десетилетия този самолет е любимец на цели поколения пилоти и до ден днешен представлява основният начин за транспорт в обширни области от Канада и Аляска.
Ето историята му накратко: Разработката на машината започва веднага след края на Втората световна война, а първият прототип полита на 16 август 1947. В периода на производство от края на четирисетте години до 1967 са произведени над 1600 машини, повечето от които летят и до днес (тоест някои от тях са на над 60 години!).
„Класическият“ Beaver
През периода на производство моделът претърпява множество модификации, като в някои от тях радиалният бутален двигател от оригиналния модел е заменен от турбовитлов и така се ражда Turbo Beaver, от който към края на шейсетте години са произведени около 60 машини.
Турбо Beaver
Въпреки че последният произведен Beaver е излязъл от завода през далечната 1967, не само че повечето от над 60-годишните машини още летят, но и съществуват фирми, специално създадени за производство на резервни части за старите машини, което им позволява да продължат вярната си служба до днес, а както се вижда – и в бъдеще.
Ето защо новината, че на 11 декември 2019 авиокомпанията Harbour Air планира да направи първи полет с електрически Beaver, може да накара сърцето на всеки авиатор да бие ускорено.
Канадската компания Harbour Air, която обслужва кратки полети в региона на Ванкувър, Канада, вече е завършила разработката и планира първия полет на прототип на добрия стар Beaver, оборудван с електродвигател Magnix magni500 с мощност 559 kW (750 к.с.), захранван от пакет литиево-йонни батерии.
Зад решението за такъв революционен ъпгрейд на 60-годишните машини стоят съвсем разумни и добре пресметнати аргументи.
Първо, повечето полети обслужвани от Harbour Air са с времетраене около и малко над 30 минути, което на практика елиминира проблема с относително малката автономия на полета с електрическо захранване. „Презареждането“ на машините ще става посредством директна смяна на батериите след кацането, което пък решава проблема с нуждата от повече време за зареждане.
Освен това, газотурбинният двигател, които ще бъде заменен от електрически, на всеки две години се нуждае от основен ремонт на стойност 250 000 долара, което ще бъде избегнато чрез много по-непретенциозния електродвигател. Така, от Harbour Air считат, че инвестицията в електрическия ъпгрейд не само бързо ще се изплати, но всъщност ще спести много пари на компанията.
А като се вземе предвид и екологичния ефект от нулевите въглеродни емисии при електро задвижването, заслужава си, нали?
