Немска фирма разработва авиационен електродвигател, базиран на свръхпроводимост

Докато ултралеката и леката авиация бавно, но сигурно преминават към електрическо и хибридно задвижване, засега „голямата“ авиация изпитва сериозни затруднения с адаптирането си към настъпващите „елекрически времена“. Основната причина е, че достигнатата от днешните технологии енергийна плътност на електрическите енергоносители засега не е в състояние да осигури задвижване на големи летателни апарати.

Това обаче е на път да се промени.

Базираната в Германия фирма Oswald Elektromotoren е разработила и вече е готова да тества съвсем нов тип електродвигател, предназначен за именно за големите пътнически и карго самолети.

Двигателят носи кодовото название ASuMED, което е абревиатура от Advanced Superconducting Motor Experimental Demonstrator. Както се вижда от името, двигателят е базиран на феномена свръхпроводимост, като по този начин е способен да постигне ефективност над 99.9%, или с други думи, при него загубите на електроенергия са по-малко от 0.1%.

Експерименталният двигател засега е с мощност от 1 мегават, като захранващата го хибридна система е с енергийна плътност от 20 киловата на килограм.

Свръхпроводимостта се осигурява от два криостата – един работещ с течен водород и един работещ с хелий, които осигуряват работа на двигателя в режим на високотемпературна свръхпроводимост. Тук обаче думата „високотемпературна“ е много относителна, защото става дума за температура от -250 градуса C.

Роторът и статорът на двигателя се охлаждат, както казахме, от два отделни криостата (криогенератори). Криостатът за ротора на двигателя използва течен водород, докато статорът се охлажда от криостат, работещ с хелий.

Според фирмата, създала демонстрационния двигател, този 1-мегаватов модел е предназначен единствено да докаже жизнеспособността на концепцията, като не представлява технически проблем изграждането на базирани на същата технология двигатели с мощност от 10 и повече мегавата – напълно достатъчни да задвижат пътнически самолет.

Разработката е стартирала още през 2017 и вече е на съвсем краен етап преди началото на реалните тестове на двигателя. В нея участие са взели Университетът в Кембридж, Технологичният институт в Карлсруе, Университетът за приложни науки в Ашафенбург, Словашкият институт за електроинженерство, както и френската фирма „Air Liquide“, базираната в Фоландия фирма за криогенни системи „Demaco“, и гиганти като Airbus, Siemens и Rolls-Royce.