Летящото крило не е от вчера: няколко забележителни примера от миналото

През 1997 г. стелт бомбардировачът Northrop B-2 Spirit (на снимката горе) влезе в експлоатация и привлече вниманието на хората по света с отличителния си дизайн на летящо крило, а военновъздушните сили на Съединените щати в момента работят по въвеждането в експлоатация на своя нов стелт бомбардировач Northrop-Grumman B-21 Raider.

Самолетите летящи крила обаче не са нова идея и с тях се експериментира от 20-те години на миналия век. Ето пет забележителни исторически дизайна на летящи крила, за които мнозина може би не са чували.

Westland-Hill Птеродактил

През 20-те години на миналия век дизайнът на самолетите все още не е узрял и хората все още експериментират, за да разберат каква форма трябва да приемат самолетите. Една от най-необичайните серии експериментални британски самолети са Pterodactyl, проектирани от капитан Джефри TR Hill с помощта и подкрепата на Westland Aircraft.

Птеродактил IV на шоуто на летище Хендън през 1928 г
Снимка: Списание The Flight l / Wikimedia Commons

Хил построи своите летящи крила на Pterodactyl през 20-те и началото на 30-те години на миналия век и ги нарече на рода Pterodactylus (вид птерозавър). Бяха положени усилия за създаване на изтребителни версии на самолета. Например Pterodactyl V е изтребител с двигател Rolls-Royce Goshawk с мощност 600 к.с. и две картечници Vickers. Въпреки че демонстрира равни способности на конвенционалните изтребители от началото на 30-те години, той не успя да влезе в производство поради други проблеми.

Armstrong Whitworth AW52

Armstrong Whitworth AW52 е ранен британски самолет с летящо крило на Armstrong Whitworth Aircraft, построен в края на 1940 г. Изследванията на аеродинамични профили с ламинарен поток от Втората световна война откриха, че конфигурацията на летящо крило може драматично да подобри ефективността на самолета. Бяха построени общо три AW52G, единият от които беше планер, а два бяха с реактивен двигател, за да се проучи осъществимостта на дизайна.

Armstrong Whitworth AW 52 Flying Wing
Снимка: Имперски военни музеи / Wikimedia Commons

Първият полет на AW52 се състоя през ноември 1947 г. През май 1949 г. първият прототип се натъкна на нестабилност по тангаж, което накара пилота-изпитател Джон „Джо“ Оливър Лансестър да катапултира. Това бележи първия път, когато британски пилот катапултира, използвайки катапултираща седалка Martin-Baker.

Хортен НО 229

Днес мнозина си спомнят предполагаемото „wunderwaffe“, което Германия развива през Втората световна война. Въпреки че голяма част от приказките, че Германия е на ръба на пробив, променящ играта, са преувеличени, тя експериментира с редица нови и уникални дизайни. Един от тези необичайни самолети беше Horten Ho 229.

Разработен в края на Втората световна война, Ho 229 е един от първите самолети летящо крило, задвижвани от реактивни двигатели и е прототип на изтребител/бомбардировач. Идеята за реактивен изтребител летящо крило за първи път израства в съзнанието на Валтер Хортен, когато той е бил пилот на изтребител на Luftwaffe през 1940 г. по време на битката за Великобритания. По време на битката той вижда недостатъците на Messerschmitt Bf 109 (включително неговия ограничен обхват) и решава, че Германия се нуждае от нов изтребител, по-добър от Supermarine Spitfire.

Horten Ho 229
Снимка: Fox 52 / Wikimedia Commons

Германия прави поръчка за около 100 самолета Ho 229. Нито един обаче не e завършен. Посетителите могат да видят оцелелите части от почти завършения прототип H.IX V3, заловен от американските сили, изложени днес в Националния музей на въздухоплаването и космоса. Прототипът беше изпратен в Съединените щати като част от операцията „Кламер“.

Northrop YB-35/XB-35

Northrop YB-35/XB-35 (проектиран от Northrop като N-9 или NS-9) е ранен американски опит за изграждане на тежък бомбардировач с летящо крило. Разработен е по време и непосредствено след Втората световна война. Масивният самолет имаше екипаж от девет души, включително пилот, втори пилот, бомбардир, навигатор, инженер, радист и трима стрелци. Задвижван е от четири двигателя Pratt & Whitney R-4360 Wasp Major. Тези двигатели задвижваха и Boeing 377, Boeing C-97 Stratofreighter, Convair B-36 и C-119 Flying Boxcar.

Самолет Northrop YB-35 / YB-49
Снимка: Национален музей на военновъздушните сили на САЩ

Освен 20-те картечници M3 Browning на Northrop YB-35, той може да носи близо 25 тона боеприпаси. Докато дизайнът беше обещаващ, времето на бомбардировача летящо крило все още не беше дошло. Проектът беше спрян, след като бяха построени 14 прототипа и предсерийни самолети, което означава, че това беше най-близкият до успех ранен самолет с летящо крило.

Northrop YB-49

Работата по по-ранния Northrop YB-35 премина към разработването на тежък бомбардировач Northrop YB-49 с реактивен двигател.

Резултатите от полетните тестове на новите летящи крила YB-49 с реактивен двигател показаха като цяло добри характеристики. Въпреки това, проблемите със стабилността по време на симулирани пускания на бомби и политическите проблеми обрекоха и това летящо крило.

Northrop YB-49 в полет
Снимка: Национален музей на военновъздушните сили на САЩ

Един от тестовите самолети YB-49 се разби през юни 1949 г. Другият тестов YB-49 беше модифициран в отговор на катастрофата на първия самолет, и той беше унищожен по време на високоскоростно рулиране през март 1950 г.

След тази катастрофа ВВС се обърнаха към по-конвенционалния дизайн на самолет с бутално задвижване Convair B-36. След това останалите корпуси на YB-35B бяха бракувани и не преобразувани в YB-49. Идеята за бомбардировач с летящи крила беше замразена, докато стелт бомбардировачът Northrop B-2 Spirit не беше разработен почти 40 години след полета на последния YB-49.

Работата на Northrop върху YB-35 и YB-49 обаче постави основата за по-късното разработване на B-2 Spirit.

Източник: simpleflying.com