Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията

Излезе предварителният доклад на комисията за разследване на авиокатастрофата в Ростов на Дон със самолета на Flydubai

Според предварителния доклад на Междудържавната Авиационна Комисия (MAK) за разследване на авиокатастрофата от 19 март 2016 в Ростов на Дон със самолета Boeing 737-800 на Flydubai, машината рязко е загубила височина и се е разбила в началото на пистата в резултат от едновременно прилагане на натиск върху щурвала в посока пикиране и въздействие върху тримовката на самолета в същата посока (пикиране).

По-долу публикуваме превод на съществените места от доклада, без практически никаква редакторска намеса.


Вторият заход за кацане е извършен в ръчен режим, като на височина от 220 метра и 4.5 км преди прага на пистата екипажът решава да прекрати кацането и да направи нов заход.

Това решение вероятно е причинено от внезапно увеличилата се с 20 knots скорост, която достигнала 176 knots в рамките на 30 секунди.

Тягата на двигателите е увеличена до 101/102% N1 – максималната при излитане и преминаване на втори кръг. Екипажът съответно прибира колесника, а задкрилките придвижва на 15 градуса.

В режим на набор на височина до 1900 фита над терена и при 18 градуса ъгъл на кабриране, пилотиращият (pilot flying) рязко притиска щурвала напред, което довежда до снижаване на носа, в резултат на което претоварването спада до +0.5G, скоростта се увеличава над 200 KIAS, а клапите автоматично се прибират от 15 на 10 градуса.

За кратък период от време тягата е отнета, което довежда и до намаляване на скоростта, а задкрилките отново се връщат на 15 градуса, след което отново е подадена пълна тяга (TOGA), а задкрилките отново автоматично се прибират до 10 градуса, където остават до удара със земята.

В този момент пилотиращият (pilot flying) изтегля щурвала, в резултат на което вертикалната скорост нараства до 16 м/сек (3 150 fpm). На височина от 900 метра едновременно е подадена команда за снишаване на носа (nose down control input) и команда за отклонение на стабилизатора в същата посока – от -2.5 градуса до +2.5 градуса. В резултат на това самолетът, след като достига височина от 1000 метра, започва рязко снижение, като претоварването достига отрицателното -1.0G.

Според данните от рекордера на полетните данни (FDR) промяната в тримовката на самолета е инициирана от кнопката, намираща се на пилотския щурвал и подаването на командата за отклонение на стабилизатора е продължило цели 12 секунди, като звуковият рекордер от кабината (cockpit voice recorder) е записал и съответните звуци, регистриращи движенията в тримовката на стабилизатора.

Самолетът се е ударил в пистата под ъгъл над 50 градуса на около 120 метра от нейния праг, със скорост повече от 324 knots (600 км/ч), което е довело до пълно разрушаване на машината и смъртта на всички на борда.

Капитанът на самолета е имал всичко 5 961 летателни часа, от които 4 905 часа на този тип самолет, а вторият пилот е бил с 5 767 часа общ нальот, от които 1 100 часа на този тип самолет. Машината е имала 21 252 летателни часа с 9 420 летателни цикъла.

Летищният ILS, близката и далечната преводна станции, както и осветлението на пистата са били в изправност и са работили нормално.