Авиационните паркинги и „морги“ се готвят за голямото завръщане през 2021
Изминалата 2020 беше невиждано лоша за авиацията като цяло. Наред с дошлата изневиделица и продължила близо две години забрана за полети на серията Boeing 737 MAX, пандемията от Ковид-19 допълнително нанесе съкрушителен удар на пътническата авиация. Стотици напълно годни машини поеха пътя си към авиационните паркинги и „морги“, където бяха консервирани за по-добри времена.
Нека само припомним, че едно от на-големите и известни подобни съоръжения – това в Алис Спрингз, намиращо се в северната част на Австралия, до 2019 средно годишно са били съхранявани около 70 машини, а днес там се съхраняват над 250 годни за полети самолета от всякакви класове и размери. Подобна е ситуацията и в авиационния паркинг Pinal Air Park (на снимката най-горе), намиращ се в пустинята на Невада.
Е, краят тези времена очевидно се задава, и авиационните паркинги вече се готвят за „голямото връщане във въздуха“ на паркираните за дълго там самолети.
След официалното вдигане на забраната за полети на 737 MAX от щатската FAA през декември 2020, а до края на януари 2021 и от канадските и европейските регулатори, паркираните на различни места по света над 300 машини 737 MAX, вече ще трябва да бъдат върнати в небето.
Одобряването на ваксините срещу Ковид, както и започналата кампания по масово ваксиниране на населението, също дава на авиацията много надежди, че дори през 2021 тя да не върне изцяло нормалния си ритъм, то поне ще бъде дадено началото на това връщане.
Връщането в експлоатация на един пътнически лайнер, престоял паркиран в пустинята много месеци, не е обаче нито лесно, нито просто!
Въпреки че повечето от машините са били надлежно консервирани, винаги съществува риск на различни места по тях да са се „настанили“ рояци пчели или оси, които биха могли да създадат сериозен проблем, запушвайки критично важни компоненти като пито сондите или статичните портове.
След толкова дълъг престой, експлоатационната документация на повечето машини изисква и смяната на всички течности в машината, включително масла и хидравлична течност, а това не е нито лесно, нито бързо начинание.
Техническата документация изисква също, преди да бъде подписан сертификатът за връщане към експлоатация (CRS – Certificate of Release to Service), да бъдат извършени неколкократни запускания на всички двигатели на машината и провеждане на поредица от наземни и летателни тестове.
Предварителните изчисления сочат, че за връщането в експлоатация на широкофюзелажните лайнери ще са необходими не по-малко от 100 човекочаса труд за всяка една машина, а дори и най-малките пътнически машини ще се нуждаят от поне 40 човекочаса труд на висококвалифицирани специалисти, за да полетят отново.
Добрата новина тук е, че както кампанията по ваксинирането, така и последващото разхлабване на мерките срещу Ковид-19, ще отнемат немалко време (най-малко до края на 2021), което ще даде възможност на техническите екипи по връщането в експлоатация на самолетите да си свършат работата спокойно и, надяваме се, компетентно.
