Letene.com - Портал за летене и новини от авиациятаУеб сайтове за шампиони

„Лудото куче“ MD-80 си отива …


American Airlines изпратиха в авиационното гробище Розуел, Щата Ню Мексико, своя последен все още летящ McDonnel Douglas MD-80 и с това беше сложен край на една дълга и славна кариера. Достиженията на легендарния MD-80, и като брой произведени машини, и като часове във въздуха, могат да се сравняват единствено с тези на безусловния „Номер 1“ в този клас – Boeing 737.

Кариерата на MD-80, която стартира с първия му полет през 1979, всъщност започва много преди това, защото McDonnel Douglas MD-80 е преработена и удължена версия на една друга легенда – Douglas DC-9, направил първия си полет чак в далечната 1965 г. Първите модели на MD-80 дори все още носят DC-9 Super 80, а името MD-80 се появява едва през 1983.

Така се оказва, че кариерата на тази машина се простира през цели 55 години, а и тя все още не е приключила защото, макар в САЩ и Европа този модел вече да е оттеглен от експлоатация, различни модификации на серията MD-80 все още летят в немалко отдалечени краища на света.

Вероятно тук е мястото да кажем и причината тази любима на много пилоти машина да носи „галеното име“ Mad Dog (Лудо куче). Естествено, първото очевидно обяснение е че често самата абревиатура на модела – MD, съкращение от Макдонел Дъглас, била произнасяна от пилотите на шега като Mad Dog. Второто обяснение е особено характерният пронизителен звук от двата високо ефективни турбовентилаторни Pratt & Whitney, за които се говори, че при излитане надавали рев като от „лудо куче“.

Третото, но и най-любопитно обяснение за името Mad Dog, идва от едно от най-евтините американски вина, носещо търговската марка MD 20/20. Това вино пияниците обичали да наричат „Mad Dog“, защото то представлявало най-ефективният начин да се напиеш за възможно най-ниска цена. 😉

А именно ефективността всъщност е в основата на успеха на MD-80! Когато стартира кариерата си в началото на осемдесетте години на ХХ век, MD-80 е с близо 40% горивно по-ефективен в сравнение с разпространения по това време негов пряк конкурент в класа – тримоторният Boeing 727. Затова и масовото навлизане в експлоатация на MD-80 е почти светкавично.

Авиокомпанията, която първа го въвежда в експлоатация е швейцарската Swissair през 1980, последвана не след дълго и от австрийската Austrian Airlines.

В САЩ най-голям „потребител“ на MD-80 е American Airlines, притежавала флот от цели 363 самолета MD-80 – тоест около една трета от всичките произведени общо 1191 бройки от серията McDonnel Douglas MD-80.

И като в кариерите на всички звезди, в тази на MD-80 също не липсват и скандали. Най-известният скандал, свързан с MD-80, се разразява в началото на осемдесетте години на ХХ век. Макар че FAA сертифицира новият тогава MD-80 да бъде пилотират от двучленен екипаж (командир и втори пилот), Асоциацията на пилотите в САЩ (Air Line Pilots Association – ALPA) се противопоставя на това и настоява, че в новата машина би трябвало да работи тричленен екипаж, както е при модела, послужил за основа на MD-80 – Douglas DC-9. След дълги преговори и намесата на няколко авиокомпании, пилотите в крайна сметка приемат да експлоатират MD-80 с двучленен екипаж.

През дългата си кариера базовият MD-80 претърпява множество модификации и подобрения. Известен са вариантът MD-81, последван от снабдените с по-мощни двигатели и по-голям пътнически салон MD-82 и MD-83, за да се стигне до последните модернизирани модификации – MD-87 и MD-88, превърнали се в Boeing 717, след като Boeing поеха активите на McDonnel Douglas.

Не пропускайте да следвате страницата ни във Facebook!


Дизайн, изграждане и поддръжка на уеб сайтове



Повече в Новини
Pipistrel представиха концепция за хибриден eVTOL

EASA започва тестовите полети за повторно сертифициране на 737MAX

Свръхефективен бизнес самолет извърши успешните си първи полети

Затвори