Letene.com - Портал за летене и новини от авиациятаУеб сайтове за шампиони

Да си припомним: Helios Airways полет 522


Днес ще ви припомним една емблематична авиокатастрофа, станала на 14 август 2005. С тази катастрофа, за съжаление, по-късно е свързано и името на български пилот, макар неговата вина в случая не само да не е доказана, но да е по-скоро несъществуваща.

Става дума за катастрофата на полет 522 на кипърската авиокомпания Helios Airways от Ларнака, Кипър, до Прага, с междинно кацане в Атина.

Самолетът Boeing 737-31S с регистрация 5B-DBY (на снимката) излита в 9:00 ч. на 14 август 2005 от Ларнака. Командир на полета е 59-годишният немски пилот с над 16 000 часа зад гърба си Ханс-Юрген Мертен, а втори пилот е 51-годишният кипърски пилот Пампос Харалабус, с нальот от над 7 000 часа. И двамата са достатъчно опитни и напълно квалифицирани да изпълнят този иначе съвсем рутинен полет.

Самолетът набира крейсерска височина от 10 000 метра и като че всичко протича нормално. Между 09:30 и 09:40 ч. обаче, диспечерите от Никозия опитват неколкократно, но неуспешно да се свържат със самолета. Никой от летящия на 34 000 фута самолет не отговаря. Машината продължава полета си и, навлизайки в зоната на Атинския диспечерски контрол, не се свързва с диспечерите за да потвърди прехвърлянето на контрола. Между 10:12 и 10:50 ч. Атина правят 19 неуспешни опита да се свържат със самолета, който все така не отговаря.

Приближавайки атинското летище, където по полетен план трябва да кацне, самолетът влиза в набелязаната зона за изчакване и започва да кръжи (holding pattern), очевидно управляван от автопилота. От пилотската кабина все така никой не се свързва със земята.

Подозиращи отвличане, от близката военновъздушна база „Неа Анхиалос“ вдигат по тревога изтребител F-16, който да приближи „самолета-беглец“ и да направи визуална инспекция. В 11:24 ч. пилотът на изтребителя, който вече лети близо до Боинга, докладва че не забелязва движение в пилотската кабина, всички прозорци на самолета са замъглени, а кислородните маски в салона изглежда са спуснати.

Това веднага води до предположението, че се касае за бавна декомпресия на кабината, която прогресивно е довела до загуба на съзнание и последваща смърт на всички на борда.

Предположението се потвърждава от последвалите събития. След като в продължение на около 70 минути самолетът продължава да лети в зоната за изчакване, в крайна сметка горивото му свършва, двигателите угасват и машината започва да губи височина. Десет минути след това самолетът се разбива в хълм близо до градчето Граматикò, на около 40 км. от Атина. Всичките на борда 115 пътници и шестчленния екипаж загиват. За щастие, на земята няма пострадали.

Случаят обаче има както „предистория“, така и „след-история“, които е важно да напомним, а и обясняват случилото се.

Предистория

Разследването по-късно установява, че предния ден, след полета на машината от Лондон, екипажът е докладвал за заскрежаване на една от вратите на салона и странен свистящ звук по време на полета. Това обикновено е сигнал за нарушена херметичност и наземните технически екипи прибягват до тестване на херметичността в салона. За да се проведе този тест на земята и при спрени двигатели, системата за херметизация на салона е трябвало да се превключи от автоматичен в ръчен режим.

След края на пробите обаче, техниците забравили да върнат превключвателя отново в автоматичен режим, което трябва да е нормалното положение на превключвателя. Така, след излитането салонът не се е херметизирал автоматично, а с набирането на височина, налягането и съдържанието на кислород във въздуха в салона прогресивно намалявали. Така, всички на борда, вкючително и пилотите, постепенно изпаднали в хипоксия, след което загубили съзнание, и накрая починали.

Впоследствие, самолетът е продължил полета си като призрак, под управлението единствено на автопилота, докато горивото на борда свършило, машината загубила височина и се разбила.

„След-история“

В започналия през 2008 в Кипър съдебен процес по случая, като обвиняеми са привлечени българският пилот Янко Стоименов, който по това време е шеф пилот на компанията, както и председателят на управителния съвет на Хелиос Андеас Дракос и изпълнителният директор Деметрис Пантазис. Тримата са обвинени в убийство по непредпазливост на 121 човека на борда на полет 522. Този процес в Кипър приключва на 21 декември 2011 с оправдателни присъди и за тримата.

Само месец след това обаче гръцката прокуратура открива нов процес, този път срещу изпълнителния директор Деметрис Пантазис, директора по експлоатацията Гиоргос Кикидес, техника Алън Ъруин и отново срещу нашия Янко Стоименов. Този път, през април 2012, гръцкият съд намира четиримата подсъдими за виновни и ги осъжда на по 10 години ефективен затвор.

В процеса по обжалване, през август 2013, запазвайки присъдите, съдът дава възможност на осъдените „да се откупят“ и да заменят ефективната присъда чрез заплащане на сумата от 75 хиляди Евро за всеки от осъдените.

След като много български организации, сред които Асоциацията на българските авиокомпании, Съюзът на летците и Националният транспортен синдикат се застъпват за българския пилот, съдбата на Стоименов е взета присърце и от депутатите от ПП ГЕРБ. След личната намеса на Бойко Борисов, сумата от 75 000 Евро е заплатена от партийната субсидия на ГЕРБ и пилотът Янко Стоименов е освободен.

Въпреки множеството доказателства за невинността му, засега гръцкият съд отказва да възобнови процеса за да бъде изчистено името на българския пилот.

Не пропускайте да следвате страницата ни във Facebook!


Дизайн, изграждане и поддръжка на уеб сайтове



Повече в Новини
Да си припомним: TACA, полет 110

Да си припомним: Aloha Airlines, полет 243

Пайнъл Ер Парк
Невиждан ефект от COVID-19: авиационни морги вече приемат и „живи пациенти“

Затвори