BAE Systems разработиха и тестваха революционна система за управление и контрол на полета
Британската компания BAE Systems, в сътрудничество с Университета в Манчестър, разработиха и тестваха с първи полет безпилотен апарат, чието управление може наистина да се нарече революционно. Летателният апарат е изграден върху концепцията за летящо крило, в което всъщност няма нищо ново, но новото е, че апаратът няма кормила. Нито вертикално, нито хоризонтално.
Цялото управление в полет се извършва посредством векторно управление на тягата, която пък „се процежда“ през поредица от миниатюрни сопла, разположени по протежение на целия изходящ ръб на крилото.
Двете иновативни технологии вече си имат и имена: „Контрол посредством крилна циркулация“ (wing circulation control – WCC) и „Флуидно векторизиране на тягата“ (fluidic thrust vectoring – FTV).
При тази концепция, по-голямата част от тягата на реактивния двигател се насочва към система от малки сопла по протежение на изходящия ръб на крилото, а векторизацията се извършва от подвижни плоскости в този изходящ ръб, подобни на елерони. Това всъщност са и единствените подвижни части в цялото летателно средство. Управлението по крен и тангаж се извършва посредством движения на тези „елерони“, а управлението на посоката – чрез диференциране на тягата в двете полукрила.
Тези нови технологии всъщност придават на самолета много предимства. Първо – съществено се намаляват подвижните части в целия летателен апарат, което води до опростяване и облекчаване на конструкцията. Второ – така „разсеяната“ и целия изходящ ръб тяга намалява топлинната сигнатура на машината, което съществено подобрява „невидимостта“ й за оръжия с топлинно насочване и позволява ползването й за военни цели. Трето – векторизирането на тягата придава на машината маневреност, недостижима за конвенционалните летателни апарати. Четвърто – намаляването броя на подвижните части в апарата сериозно подобрява общата му аеродинамика и по този начин могат да се постигнат както по-високи скорости, така и подобрена горивна ефективност.
Всъщност следващата цел на авторите на проекта е да направят същия летателен апарат, но вече напълно лишен от каквито и да било подвижни части за управление. Идеята е при „следващото издание“ на апарата, векторизирането на тягата да се получава посредством управление на самите сопла, а не както сега – чрез подвижни елерони.
Проектът се нарича „Магма“ и засега съществува само като един прототип, извършил само един (напълно успешен) полет. На този етап също така, както може да се очаква, прототипът е безпилотен (дрон). Целта на този първоначален етап обаче е единствено да се докаже жизнеността на концепцията, което е на път да се случи. Убедени сме, че за този проект тепърва ще се чува и новата концепция има какво да донесе за бъдещето на авиацията.
