Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията Изграждане и поддръжка на уеб сайтове

Първи хипотези за причините за двете последни авиокатастрофи

Появиха се и първите хипотези относно причините за двете авиокатастрофи от последния месец, при които на 11 февруари самолет Ан-148 падна в подмосковието, а на 18 февруари ATR 72-500 се разби в планински хребет в Иран.

Според доклада на Комисията за разследване на авиационни инциденти МАК, най-вероятната причина за катастрофата на руския Ан-148 е в обледеняване на сондите за въздушно налягане, известни като “питò сонди”. Въпреки че от записа на разговорите в пилотката кабина ясно личи, че пилотите прочитат чеклиста и отбелязват стартирането на подгряването на питò сондите, всъщност реално те не включват подгряването. Вследствие на това, поради ниските температури и високата влажност, почти веднага след излитането сондите се обледеняват, а скоростомерите на командира и втория пилот започват да показват различни и напълно неверни показания.

Около две и половина минути след излитането, на височина малко над 1000 метра и при реална въздушна скорост около 470 км/ч, единият скоростомер е показвал скорост около 200 км/ч (критично ниска за този тип самолет), а другият – 0 км/ч. При това положение пилотите не са успели да оценят ситуацията, и ругаейки (което ясно се чува на записите), привеждат машината в снижение за да наберат липсващата (според приборите) скорост. Поради обледеняването на сондите, показанията на висотомерите вероятно също са били неверни, а мъглата не е позволила на пилотите да установят визуално на каква височина летят. Вследствие на изброените фактори, машината се врязва в терена с висока скорост, а 71 човека намират смъртта си.

Причина за катастрофата на иранския ATR 72-500 пък най-вероятно ще се окаже отказ на единия двигател, в комбинация с лошата видимост и навигационна грешка. Катастрофиралият самолет е бил относително стар, въведен в експлоатация още през 1993 г, като за известен период е бил спрян от полети поради неизправности. Едва наскоро на самолета е бил направен основен ремонт и е бил отново въведен в експлоатация.

За разлика от повечето двумоторни самолети, които дори и само с един двигател могат да поддържат хоризонтален полет, натоварен ATR 72 практически не може да продължи полета си само с един двигател на височина над 3000 метра. Теоретичният “таван” за възможен полет само с един двигател (single engine operation) за ATR 72-500 е 11 000 фута (около 3 000 метра), а хребетът, в който се разбиват, е бил с височина 4 409 метра (14 465 ft). Освен това, мъглата не позволява на пилотите да видят навреме, че летят към планинския хребет, в който се и разбиват. По последни данни на борда са се намирали 65 човека, от които никой не е оцелял.

Изграждане и поддръжка на уеб сайтове