Airbus представиха цяла гама свои разработки с нулеви въглеродни емисии
Европейският авиационен гигант Airbus повдигна завесата пред цяла гама свои концептуални модели с нулеви вредни емисии, над които работи, в повечето случаи захранвани от водородни клетки.
За разлика от други подобни идеи обаче, които обикновено са прицелени в някакво неясно, далечно бъдеще, Airbus имат амбицията тези засега футуристично изглеждащи концепции да бъдат въведени в експлоатация след не повече от 15 години.
От Консорциума представиха три модела. Два относително конвенционални като конфигурация – един регионален турбовитлов самолет от типа на сегашната серия ATR, и една тяснофозелажна реактивна машина от типа на днешните A320neo, снабдена с турбовентилаторни двигатели.
Най-футуристично изглежда обаче третият модел, построен на принципа на самоносещото тяло (lifting body), при който самата форма на фюзелажа създава подемна сила, а крилото по същество е интегрална част от тялото на самолета.
Общото между трите концепции е, че всички те или ползват водородни клетки, генериращи електричество, или директно ползват водород като алтернативно гориво. Резултатът: липса на въглеродни емисии, а отпадните продукти, отделяни в атмосферата, се изчерпват с водни пари и азот.
Да разгледаме моделите малко по-подробно
Снабденият с модифицирани турбовентилаторни двигатели тяснофозелажен лайнер е най-близкият до конвенционалните модели на Airbus и ще може да превозва между 120 и 200 пътника на разстояния около 5000 км. Както казахме, машината ще се задвижва от модифицирани турбовентилаторни двигатели, които вместо керосин, ще изгарят водород. Водородът ще се съхранява в течно състояние и при ниски температури в специални балони, разположени в задната част на фюзелажа. За повишаване на аеродинамичната ефективност, самолетът ще е оборудван с изцяло ново крило и опашно оперение.
От Airbus посочиха, че е възможно да се разработи и вариант, задвижван от електромотори, захранвани от водородни клетки, но засега това се разглежда единствено като алтернативен вариант за по-кратки полети.
Представеният турбовитлов самолет също е задвижван от преработени за работа в водород газотурбинни двигатели. Той ще може да превозва до 100 пътника на разстояния до около 2000 км, което би го направило идеален за регионални и свързващи полети между големите авиационни хъбове.
Eстествено, най-голям интерес предизвика революционно изглеждащият модел, базиран на концепциите за самоносещ фюзелаж (lifting body) и летящо крило. Според Airbus тази концепция предоставя невиждани досега възможности както за съхранението на водородните горивни резервоари, така и за разположение на пътниците в широкото пространство на огромния самоносещ фюзелаж.
Разликата с останалите представени модели е, че тук задвижването вече изцяло се осъществява от електродвигатели, при това цели осем на брой, захранвали с електричество, генерирано от водородни клетки.
Пътническият капацитет и далечината на полета ще са аналогични на модела с турбовентилаторните двигатели – самолетът ще превозва до около 200 пътника на разстояние до около 5000 км. Очаква се обаче разходите за това да са по-малки, а комфортът при пътуване – по-висок.
И накрая, ако мислите че това наистина футуристично изглеждащо „създание“ принадлежи на някакво далечно бъдеще, ще сгрешите. С помощта на авиокомпаниите Air France и KLM, Aibus вече построиха мащабен модел на този самолет, който вече е в полетни изпитания, които ще помогнат за скорошното изграждане и на реален пълноразмерен прототип.
Снимки: Airbus