Илияна Йотова посече надеждите на „Човека птица“ за свобода
Историята на Стайко Иванов е типичният пример как да се окажеш в грешния момент на грешното място може да погуби живота ти.
В момента делтапланеристът от Кърджали Стайко Иванов е в един от най-ужасните затвори в страната, този за рецидивисти в Пазарджик, където излежава присъда за деяние, което по твърдения на всички, които го познават, не е извършил. Единствената му надежда доскоро беше президентската институция, към която адвокатът му се обърна с молба за помилване преди месеци, и от която получи отказ.
Но ето накратко историята на Стайко:
На 11 май 1997 година, преди повече от 20 години, шофьор на македонски микробус качва на автостоп Стайко, който се прибира от Пловдивския панаир, където е бил на изложение на авиационна техника. По-късно македонският шофьор качва и друг стопаджия. Според показанията на Стайко Иванов, мъжът вади пистолет и стреля в главата на шофьора, вследствие на което което микробусът тежко катастрофира.
След катастрофата мъжът побягва, а Стайко е ранен от удара. Дошлите на място полицаи мислят, че става дума за обикновено ПТП и не вярват на твърденията на Стайко, че в микробуса се е стреляло. Не извършват и необходимите за случая следствени действие.
По-късно обаче, когато става ясно, че се касае за убийство, основен обвиняем по делото става не друг, а Стайко Иванов. Оръжието на престъплението никога не е открито, не е открита и гилзата. Липсва какъвто и да било мотив на Стайко да извърши такова престъпление.
Така, Стайко прекарва месеци в следствения арест, делото се точи с години, а криминалистите не успяват да намерят нито мотив, нито доказателства, че Стайко Иванов е извършител на престъплението. Вследствие на това, през декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на доказателства. Стайко е освободен.
През 2006 година обаче, кърджалиецът завежда дело срещу държавата заради неправомерното му задържане. Отговорът на държавата – ново дело срещу него и присъда от 8 години, след като отдавна вече всички доказателства по случая са унищожени.
Убеден в невинността си, Стайко бяга от България и с години се укрива в Италия, после търси убежище в Черна гора и Беларус. След това обаче е заловен и екстрадиран в България, и от 21 декември 2016 година той отново е в затвора.
„Няма мотив за убийството, няма открито оръжие, нито гилза. Искаме прокуратурата да възобнови случая, а след отказа на Окръжна прокуратура в Хасково, това можеше да стори главният прокурор”, заявява адвокатът на Стайко – Пламен Димитров. Прокуратурата не подновява делото, а прокурорът от Апелативната прокуратура в Пловдив заявява в телевизионно интервю, че „Стайко Иванов е осъден, защото няма кой друг да е извършил престъплението …“ Ще се въздържим да коментираме подобни „юридически аргументи“ …
Единствената надежда на Стайко за правосъдие беше президентската институция, в лицето на Президента Радев. „За съжаление, получихме отказ на молбата за помилване, подписан от Илияна Йотова с мотива, че „не намирам достатъчно основания да упражня правото си на помилване” – съобщи преди дни адвокатът на Стайко.
