Letene.com - Портал за летене и новини от авиацията Изграждане и поддръжка на уеб сайтове

“Чудото на Хъдзън” отпреди 56 години …

Преди всичко, с тази статия сме далеч от мисълта да омаловажаваме постижението на пилота Чесли Съленбъргър (Съли), който на 15 януари 2009 успя майсторски да приводни своя Airbus A320 във водите на река Хъдзън, спасявайки живота на всички 155 човека на борда. Това го превърна в герой, за този инцидент Клинт Истууд режисира филм с Том Ханкс в главната роля, а всички журналисти нарекоха случая “Чудото на река Хъдзън”.

Ние единствено искаме да кажем не, чудеса не съществуват. Съществуват просто добри пилотски решения в комбинация с майсторски пилотски умения и богат опит, което, както ще разберете тук, далеч не се случва за първи път.

Историята, което ще ви разкажем, се случва в далечната 1963 г. в тогавашния Съветски съюз. Тогава, на 21 август 1963, пътнически самолет Ту-124 излита от град Талин в Естония в полет към летище Внуково, близо до Москва. Да поясним, че Ту-124 е умален вариант на първия съветски реактивен самолет Ту-104, и предшественик на придобилия по-късно широка популярност Ту-134.

В 08:55 ч. местно време самолетът излита с 44 пътника и 7-членен екипаж, като още с излитането започват проблемите. Наземни работници сигнализират, че при излитането от самолета изпаднали части (болтове), а при опита на пилотите да приберат колесника, носовата стойка се прибира наполовина и остава блокирана в междинно положение – нито напълно прибрана, нито спусната, така че да позволи нормално кацане.

Ту-124

Ту-124

Пилотите веднага искат разрешение да се върнат на летището от което току-що са излетели, но се налага да изчакат във въздуха за да изгорят излишното гориво, а и тогава самолетът не е имал възможност за източване на гориво. Докато изчакват обаче, времето в Талин рязко се влошава и видимостта вече не позволява аварийно кацане. Пилотите решават да приземят самолета на летището в тогавашния Ленинград – днес Санкт Петербург.

Оказало се освен това, че летището в Ленинград (днес Санкт Петербург) разполага с грундова полоса (заравнена тревна писта), която предоставя по-добри условия за изпълнение на аварийното кацане с полу-прибран колесник, тъй като намалява вероятността от пожар, който би възникнал при кацане на бетонна писта.

След като долетели до Ленинград обаче, на бордния инженер и щурмана хрумнала идеята да пробият фюзелажа и с дълъг лост да опитат да отблокират заклещената носова стойка на колесника. След като получили разрешение от командира, те започват опитите да направят отвор във фюзелажа на Ту-124, докато машината кръжи над Ленинград, през който преминава река Нева.

Тук се намесва иронията на съдбата. Докато целият екипаж се опитва да реши проблема със заклещения колесник, командирът – Виктор Мостовой – следи показанията на горивомера, който показва, че машината разполага с още най-малко един тон гориво. Показанията на горивомера обаче се оказват грешни!

Минута след това, на около 20 километра от летището, угасва левият двигател, след него и десният, а Ту-124, точно като Ербъса на Съли, се превръща в 35-тонен безмоторник.

Решението на командира Мостовой – да опита приводняване във водите на река Нева – всъщност е единственото възможно решение, предвид факта че наоколо са гъсто населените квартали на Ленинград.

Командирът поема управлението, насочва самолета към реката, и след като за малко не закача моста “Александър Невски” (прелита само на 4 метра над него) успява да приводни машината. При удара във водата самолетът се разцепва и започва да потъва. За огромен късмет обаче, наблизо в реката плава речен влекач, който доскоро е служел като осигуровка при тестове на хидроплани.

Виждайки случващото се, капитанът на влекача се насочва към потъващия самолет, а командирът на Ту-124 чупи стъклата на пилотската кабина и успява да привърже към самолета хвърленото му от влекача въже.

Така, карабчето успява да изтегли почти изцяло пълният с вода самолет до близкия кей, където всички пътници и екипажа слизат на сушата невредими.

За да не се допусне разгласяването на този инцидент (във “великия” Съветски съюз авиационни инциденти са недопустими!) властите не само че не награждават пилотите за проявения професионализъм, но на тях им е забранено да коментират случая. Командирът Виктор Мостовой продължава да лети, но по-късно заминава за Израел, където остава до края на живота си.

 

Не пропускайте да следвате страницата ни във Facebook!
Изграждане и поддръжка на уеб сайтове

Inline